Може и да ви се струва наивно, дори глупаво, но в момента, в който за първи път видите Григор Димитров на корта на мига ще си помислите колко много той прилича на Роджър Федерер.
Стилът, маниерите, поведението на корта, жестовете и разбира се великолепния в своята чистота бекхенд с една ръка - всичко това напомня за знаменития швейцарец. "Новият Федерер" - това словосъчетание стана като втора фамилия за Григор.
Всичко започна през 2008 г. когато младият българин успя да спечели последователно юношеските "Уимбълдън" и Откритото първенство на САЩ. За последен път това се отдаде на Николас Перейра, 20 години преди Димитров.
В този момент талантът на Григор бе забелязан от мнозина, но той все още бе само изграждащ се състезател, елмаз, който се нуждаеше от шлифовка. В годините след това българинът укрепна и физически, и професионално.
На 19 години той стана най-младият играч сред топ 100 на световната ранглиста и в края на март се намира на рекордното за него 70-то място в подреждането. Дали обаче пътят му към успеха бе лек?
Възходи и падения
В началото на 2009 г. Григор започна да тренира при самия Петер Лундгрен - треньорът, който помогна на самия Федерер да постигне сериозни успехи. И естествено, темата за "новия Федерер" стана отново актуална. Лундгрен също наля масло в огъня като заяви, че Григор изглежда по-силен от младия Роджър. Но българина въпреки това не успя да изпревари знаменития швейцарец след като Федерер бе в топ 100 още на 18 години, а Димитров го направи година по-късно.
Но първите мачове на Григор при професионалистите определено впечатлиха. В началото на 2009 г. в първия кръг на турнира в Ротердам той надигра в изпълнен с драматизъм трисетов мач Томаш Бердих. По това време Бердих бе в топ 30 в света. А във втория кръг Димитров принуди и настоящият №1 Рафаел Надал да се поизнерви. Испанецът спечели победата едва в третия сет.
На следващия турнир - в Марсилия Григор малко обидно загуби от Жил Симон в първия кръг, като не успя да се възползва от предимството, което имаше. Но пък не се получи и шоково отпадане, поне според признанието на самия Димитров той не е бил готов до край да приеме подобен успех.
"Започнах да играя при мъжете носен от еуфорията на успехите си при юношите и сам не разбирах какво се случва. И до сега не съм наясно как спечелих срещу Бердих. Тогава всичко ми се струваше много просто и леко, не разбирах докрай колко усилия всъщност трябва да вложиш, за да достигнеш до ново, по-високо ниво".
След този първоначален бум успехът започва да бяга на Димитров, такава е ситуация в следващата почти една година. От лятото на 2009 г. в кариерата му настъпва първата криза. На нито един турнир той не успява да стигне по-далеч от четвъртфинала и губи мач след мач. Злите езици веднага започват да злорадстват. "И този е новият Федерер? Едва ли, едва ли..."
Възкресението
Димитров бe длъжен да промени нещо. През 2010 г. той взе едно от най-важните решения до този момент в живота си - да се раздели с Петер Лундгрен (който междувпрочем почти веднага си намира нов възпитаник в лицето на Станислас Вавринка).
Новият треньор на Димитров е известният в миналото австралийски тенисист Питър Макнамара. Григор, който в продължение на година се опитва да покори най-вече турнирите от сериите "Чалънджър" решава да намали апетита си и се пуска на състезания от по-ниската категория - "Фючърс".
По-слабите участници в тях помагат на младия вундеркинд да се отпусне и резултатите рязко се подобряват - победа на два турнира в Германия, после титла в Испания...Неочаквано на Григор започва да му върви. Победа на "Чалънджър"-а в Женева, после две в Банкок - малцина са очаквали това от него. От играч в топ 300 Григор се превърща в претендент за попадане в топ 100 и то само за месец!
По думите на българина пробивът се дължи на новия му треньор. "Питър намери ключа към мен, намери думите, които ми помогнаха да тръгна нагоре".
Първата им среща обаче протича доста хладно. Макнамара е повече от категоричен: "Не съм твой фен и никога няма да бъда. Аз съм твой треньор".
Питър всъщност незабавно поставя границата - той няма да бъде треньорът-приятел, с който можеш да се отнасяш както искаш. Австралиецът прекрасно знае колко отлични играчи са загубили всичко когато забравят кой е главният в тандема.
Проблемите
Григор никога не се е отличавал със спокоен характер и още при юношите си позволява да премине границите на разрешеното. Твърдеше се, че работата му с Макнамара го е направила по-разумен и устойчив. Един инцидент случил се в края на годината във Финландия обаче изненада мнозина.
На турнира от сериите "Чалънджър" в Хелзинки Димитров стигна до полуфиналите където се срещна с друга млада звезда - Ричард Беранкид. Григор загуби мача (българинът разгроми своя съперник с 6:0 във втория сет, но загуби третия с 1:6) и след като се ръкува със съперника дръпна настрани съдията, ръководил срещата и по думите на немногочислените свидетели го е обидил и дори блъснал.
Това поведение струваше скъпо на тийнейджъра - той бе дисквалифициран за три седмици и плати глоба в размер на 10 000 долара.
Но съдейки по всичко, Димитров вече се е разкаял за случилото се. Когато журналистите го питат за тази история, все още детското му лице, на което винаги играе усмивка, се превръща в камък. "Съжалявам, че това се случи и съм длъжен да се извиня пред всички. Повече няма да обсъждам въпроса", отсича българина.
Всъщност този епизод дори в нещо се оказа полезен за Григор - той стана по-въздържан и дори порасна. А с него онези, които сравняват Димитров с Федерер получиха допълнителен аргумент в своя полза - всички прекрасно знаят, че въздържаният и умиротворен швейцарец като млад е бил доста избухлив и не рядко дори е чупил ракетите си на корта.
Започвайки със сезона в средата на януари Григор игра не къде да е, а на Откритото първенство на Австралия(то се организира от ITF). Той премина квалификациите, а след това отново сътвори малка сензация като надигра в първия кръг тенисистит на високо ниво - Андрей Голубьов.
В следващия кръг обаче претърпя загуба по ирония на съдбата от Станислас Вавринка - новото протеже на бившия му треньор. И колкото и да е странно, Григор остана доволен от мача, въпреки че обикновено след поражение се критикува доста.
