Той можеше да има много отличия.
Вероятно щеше да стане шампион на Италия, да вдигне купата, а без съмнение и няколко „Златни обувки" на Европа. На 37 години Антонио ди Натале можеше да покани журналисти в дома си и да им покаже гордо стаята с лъскавите трофеи.
Вместо това той вдига футболната обувка, върху която пише „Тото 10 - 200". Неговата фирма, на която не изневери вече 11 години - „Asics", му я направи в началото на декември 2014-а, след като дни по-рано заби своя гол №200 в Серия „А" (при 1:1 срещу Киево). Това е истината - оставил е нещо зад гърба си.
Рядко можете да видите такава звезда в модерния футбол. Ако гледате мач на Удинезе, има един играч, който не спира да се усмихва. Ди Натале приема ситуациите с чувство за хумор, защото се наслаждава на всяка минута на терена.
Вече има 202 гола в 408 мача в първенството.
Невероятно постижение за някой, който никога не е обличал екипа на гранд. Започва 11-и сезон в Удинезе. Не сменя марката кола, която кара. Не сменя футболните обувки, защото единствено „Asics" се е интересувал от него, когато е бил в Емполи.
Играе с обувки с 13 бутона, вече неособено популярни в професионалния футбол. По негово настояване моделът се продава и в магазините от фирмата, не е специален само за него. Струва 45 евро и всеки може да рита като Ди Натале. С малката разлика, че тези за бомбардира на Удинезе са с малка приставка вътре, за да помага на ниския свод на стъпалото му. Вижда се - обувките (и стопанинът им) си знаят работата.
Каква звезда е той? Зад ъгъла има кафене, в него е Антонио, чете вестник и пие кафе. Каква ти звезда? Обикновен човек, който оставя едно евро бакшиш за кафето... Помахва на моторджията, който му свири с клаксона за поздрав и вдига над главата си черно-бялата кърпа на Удинезе, с която е обвит врата му!
Ди Натале е голова машина в един малък град. От действащите футболисти пред него е само Франческо Тоти, който има 239 гола. А съвсем наблизо е Роберто Баджо с 205 попадения.
„Когато Баджо дойде и ти каже - дано ме минеш по голове, ти го заслужаваш, защото си добър поне колкото мен - това е невероятна чест - казва Тото. - Баджо... Как аз ще съм на неговото ниво?".
Ди Натале е неаполитанец, единствен от деветте деца на татко Салваторе напуска родния град и се мести на север. Играл е само за Емполи и Удинезе. През годините можеше да облече екипа на далеч по-големи отбори, но...
„Изкуших се един-единствен път - разказва Тото пред сайта на ФИФА. - През 2008-а Ливърпул дойде за мен и Андреа Досена. Взеха Андреа, но нататък нищо не се чу, не разбрах какво стана. Това е единственият клуб, заради който щях да напусна Удине - да играеш на „Анфийлд"... Това е мечта!".
Не се сбъдва. Две години по-рано Ди Натале разбира, докато обядва в пицария, че го иска Ювентус. Звъни му лично президентът на Удинезе - Поци. „Хората наоколо чуха разговора - разказва Антонио. - Казах му: Шефе, не ми се ходи там. Тук е домът ми. Децата ми също знаят, че тук е домът им."
От този ден любимецът става идол. Символ и знаме на черно-белите от „Фриули". Колко хора в модерния футбол казват такива неща?
Преди около година е в криза, защото татко му гасне от нелечимо заболяване (почина на 1 октомври). Цялата пролет е като болен, постоянно пътува през цяла Италия, за да вижда Салваторе.
В тези седмици Удинезе играе слабо, а феновете се обръщат срещу отбора. „Беше трудно, точно когато в личен план имаш нужда от подкрепа, на стадиона те освиркват - казва Тото. - Но хората не знаят за проблемите ти. Не ги виня. Винаги са ме обичали, а и аз се чувствам добре сред тях."
Тогава казва - ще спра след сезон 2013-2014 г.
Но жена му Иления го разубеждава. „А гол №200? А Баджо? Ти луд ли си?", горе долу така върви разговорът.
„Тя е същата като мен - усмихва се Ди Натале. - Животът ни събра, еднакви. Тихи, скромни, не искаме да ни забелязват по улиците и в квартала. Радваме се на децата си, на дома си и на живота."
Сега е убеден, че ще играе поне още един сезон. Нищо, че през октомври прави 38 г. Клубът му е подготвил договор и само чака знак, за да седнат за подписи.
Преговори няма да има.
В едно семейство всичко е въпрос на един поглед и на една мъжка дума.