Наскоро президентът на Лудогорец Кирил Домусчиев заяви, че предпочита да е пръв на село, отколкото последен в града на въпрос дали все пак не проявява интерес към ЦСКА след двете последователни титли в Разград.
В допълнение бизнесменът разкри, че не би направил решителната крачка към София и заради публиката на "червените", която била претенциозна, нетърпелива и не можело да и се угоди. Така от много време насам Домусчиев постави въпросът "град-село", който поне през последните години отсъстваше сериозно във футболния ни живот.
А причината е очевидна.
Двата най-успешни проекта станаха факт в градове с общо население по-малко от това на Перник. През последните 16 шампионата Литекс и Лудогорец спечелиха общо 6 титли и се превърнаха в явления за родния футбол. За същия период Левски триумфира също 6 пъти, ЦСКА - 3, а през 2004-а пловдивският Локо влезе в историята с първото си злато в "А" група.
Така започва да прозира модел, според който въпросът не опира до град и до село, а до компании, бизнесмени и общини, които искат да инвестират във футбола и до такива, които нямат интерес в тази област. Прави ли ви впечатление, че все по-рядко чуваме и архаичното "футболен град", което използвахме винаги когато Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново и др. останеха без представител в елита?
Такова животно вече не съществува.
От футбол се интересуват всички от Тутракан до Петрич и от Видин до Ахтопол, но не всеки може да излъчи представител в първия ешелон. Просто няма как. Затова футболен град вече е този, който има отбор. На фона на повсеместната криза обстановката във футбола се променя динамично.
Най-пресен е примерът от Бургас - икономически стабилен град, който обаче не може да се справи с два отбора в елита. След водопада от пари по времето на Балъков и Бобич, сега Черноморец е на ръба на колапс. Клубът едва издържа финансово, реално изоставен от "Петрол".
А от новия сезон в града се появява и втори елитен тим - Нефтохимик, който влезе от "Б" група, но с днешна дата не се вижда как ще започне шампионата, след като лятната му подготовка стартира с бойкот и проблеми и все още не е решено къде ще играе домакинските си срещи.
Така логично изниква въпросът има ли смисъл цялото това боричкане за елитна виза, след като животът на тимовете в горното ниво се превръща в чиста проба вегетация.
Моделът Чавдар (Етрополе) работи чудесно в "Б" група, без да се поставят цели и фикс идеи за атака на елита. Благодарение на изградената там академия, в отбора играят почти изцяло кадри от нея. При средни заплати от около 800-1000 лева за младоците, годишната издръжка на клуба не надхвърля 600-700 хиляди лева.
Дори да стига до милион, с 3-4 транфера като този на Ивайло Чочев в ЦСКА, реалният бос на Чавдар Емил Димитров вече е изгладил финансово годината. Разходите му не са особено големи, отборът обиграва талантите от академията, а и си е част от втора лига, където реално му е мястото (най-много).
Пред повечето тимове от такъв тип седи въпросът - защо да се атакува "А" група, където лицензионните изисквания, заплататите за играчи и лагери са много по-високи, а реално приходите не нарастват. Освен ако не се влезе в схема с "разиграване" на мачове. Има и пари от тв права, но е ясно, че те ще се разпределят така, че малките тимове ще взимат малки дялове.
Реално положението в елита е толкова тежко, а интересът толкова занижен, че не се вижда как "Б" група може да привлече спонсори и да завърти интрига. В същото време държавата окастри чуждите букмейкърски компании, които винаги са потенциален спонсор и могат да налеят някой живителен лев в опразнените каси.
Не е трудно да се досети човек, но всичко опира най-вече до пари.
Такава е ситуацията - ако си Етрополе, стой си в "Б" група. Под формата на общински пари или на един голям спонсор, издръжката все ще я вържеш. Защо да се пънеш за първа лига, където парите няма да стигат, ще се налага да се правят нередни неща, за да вържеш бюджета, а и накрая нищо чудно пак да изпаднеш...
