Белгия отново посяга към историята

Още преди две-три години бе ясно, че в Белгия се подготвя нещо специално. „Червените дяволи" падаха като круши от Естония и Турция, но гигантският потенциал в състава им бе налице. Тогава голяма част от младите таланти (Лукаку, Бентеке, Кевин Де Брайн, Дефур, Куртоа) все още играеха в белгийския шампионат, а други потенциални мега звезди като Еден Азар, Вермаелен, Вертонген и Витцел се подвизаваха в нищо повече от сравнително силни клубове, каквито са Лил, Аякс и Бенфика. Но във въздуха продължаваше да витае силното усещане, че скоро нещо ще се случи...

Възраждането на мощния национален отбор на „червените дяволи" вече е факт. Съставът, воден от легендата Марк Вилмотс няма загуба в пет поредни мача и е водач в групата си за Мондиал 2014 в Бразилия. Последните потърпевши бяха коравите тимове на Сърбия и Шотландия, отнесени съответно с 3:0 (в Белград!) и 2:0. Преди това в контрола бе разгромен и кръвният враг Холандия с 4:2.

Излишно е да продължаваме да изреждаме колосите, които в момента са гръбнака на „червените дяволи". Само ще кажем, че в момента Венсан Компани е един от най-добрите централни защитници в света, а Челси подготвя оферта от 30 милиона паунда за исполина от Евертън Маруан Фелайни.

Днешното фантастично белгийско поколение неволно предизвиква сравнение с най-успешната генерация на страната от 80-те години, от когато датират и най-големите успехи на национално ниво. Водената от Ян Кулеманс, Ерик Геретс и Жан-Мари Пфаф банда играе финал за Европейско първенство през 1980-та (загубен от ФРГ с 1:2), а шест години по-късно завършва четвърти на Световното в Мексико. Феноменалният Диего Армандо Марадона спира пътя на „червените дяволи" на полуфиналите с два гола.

След това има още няколко участия на големи форуми (1990, 1994, 1998, 2000 и 2002), където Белгия постига известни успехи, но големият блясък го няма...

Сега убедено можем да кажем, че той се завърна. За кампаниите за следващите две световни и едно европейско първенство, „червените дяволи" ще могат да разчитат на пълното си бойно снарежение от млади и дръзки таланти и опитни рутинирани бойци, отдавна калени в големите битки. Следейки начинът, по който белгийските школи бълват юноши, с потенциал за звезди от световна класа, няма да е чудно ако след това Еден Азар, Фелайни и компания бъдат заместени от още по-силни футболисти.

Разбира се, е прекалено лекомислено да се говори за световна титла. В Бразилия се очертава да гледаме едно наистина ненормално първенство, където всички отбори ще са нахъсани до краен предел, а много големи футболисти (Ибрахимович, Шави Ернандес и т.нат.) все още не са се отказали от националните си гарнитури, именно защото чакат да изпеят една страхотна лебедова песен в най-футболната държава в света.

Трудно е да повярваме, че Белгия ще успее да пребори Аржентина на Меси, брилянтната Испания и мотивираните до краен предел домакини, които са жадни за титла. Защо обаче „червените дяволи" да не повторят постижението на Кулеманс и другите от 86-та? А след още две години, на Европейското във Франция, вече спокойно може да се атакува големият трофей. Тайничко, от втора позиция, точно както подхожда на един дявол...