На 70 години хората обикновено поливат сутрин градината, без много да я обхождат, четат някой коментар във вестника, пият кафе с половинката, извеждат кучето до най-близката бакалия и сядат пред телевизора. Звучи като перфектната неделя. Хората са си го заслужили.
Е, представете си 70-годишен жилав дядка, който всяка сутрин застава на едно открито поле, където вятърът и дъждът брулят лицето му, той бърше носа с огромна кърпа и подвиква на някакви младоци, че са пълен боклук. Представете си го как гледа дискове до полунощ, как обикаля мачове на юноши, как следи всеки детайл и по какъв начин, по дяволите, удържа адреналина всеки уикенд, когато води отбора си в поредната дива надпревара със съперника в убийствена динамика и ритъм.
Това е сър Алекс Фъргюсън. На 70 шотландското старче не спира. Той отдавна се е отказал да изучава съперника в детайли и да изпипва до съвършенство фина тактика. Има достатъчно хора в щаба му, които да го правят. Фъргюсън мотивира, дава сила и самочувствие на отбора си. Неговият Манчестър Юнайтед трябва да побеждава. Няма друга алтернатива.
Ясно се вижда, че Юнайтед не е отборът от края на 90-те и началото на века с уникални играчи като Ван Нистелрой, Бекъм, Гигс и Скоулс (в разцвета на силите им), Кийн... Сега на мода са войници, които трудно можеш да различиш по играта им. Добре, че на гърба им пише имената. Но те пак носят този дух и увереност, че никой няма да ги победи. Това е силата на този 70-годишен сър, който отказва да прекарва неделите си в поливане на градината и разхождане на кучето.
Насреща в неделя застава най-младият ученик. Андре Вияш-Боаш все още не е навършил и половината от годините на съра - само на 34 е. Този португалски феномен вече върви по пътя на неделния си съперник. Боаш има своята следа във футбола с непобедимия сезон с Порто, с трите купи в него, с появата си във Висшата лига. Младото момче е някой със свой собствен стил. Да, търпи критики за колебливото представяне на Челси през сезона, но е и обичан от феновете, защото се нае с това, което отдавна някой трябваше да направи - почистване на двора. Догодина Челси, ако изтърпи Андре, ще бъде с нов облик и достатъчно освежен, за да има сили за нова атака и доминация в английската игра.
А и този сезон не е още отписан. В неделя от 18 ч. тимът посреща у дома любимото си лекарство в последните сезони - Юнайтед. С шест победи и три ремита на своя стадион в последните девет шампионатни мача помежду им, Челси превърна „Стамфорд Бридж" в неприятно място за „дяволи". И сега двубоят отново се очертава кръстопътен.
Този път не за титлата. Челси няма шансове за нея. Отборът обаче не е сигурен и за мястото си в четворката. А некласиране за Шампионската лига ще е пагубно за мястото на Андре в Лондон. Разбира се, отборът му още е в надпреварата за трофея през този сезон, а и на осминафинал за Купата на Англия. Но в Европа триумф изглежда нереален с оглед на формата и класата на тима в момента. А победа в най-стария турнир в света няма да спре Роман Абрамович да покаже вратата на още един мениджър, особено при изпускане на място в четворката.
Юнайтед няма такива притеснения. Тимът гони титла, а и въпросът със стабилността около мениджъра не стои на дневен ред. Не е стоял нито веднъж в последните двайсет години. Сър Алекс ще си тръгне, когато сър Алекс поиска да си тръгне. Това е сър Манчестър Юнайтед, клубът е движен от неговата несекваща сила и ентусиазъм.
Той напоследък е обвиняван в грешки. Корят го и, че отборът му не играе стилно и зрелищно. Тактически изглежда на моменти изгубен в превода, а отборът му - еднообразен. Но е факт, че точките се трупат и Юнайтед е още в играта за титлата. Така че - не отписвайте стареца, има кой да наглежда градината и да разхожда кучето...
