Испанският Реал Мадрид е рекордьорът по спечелени титли в Шампионската лига. Белият балет има девет, последната от 2002 г. Кралския клуб обаче е на път да стане №1 и по още един показател - по сменени треньори през последните седем години.
Мануел Пелегрини е общо 10-ия наставник, който работи с клуба през този период. Общо петима президенти пък управляваха клуба - на два пъти Флорентино Перес и по веднъж Фернандо Мартин, Луис Гомес Монтеяно, Рамон Калдерон и Висенте Болуда. Те уволниха цели седем от наставниците, останалите си тръгнаха по собствена воля. Клубът се прости и с не малка сума от платените неустойки.
Серията започна през лятото на 2003-та година. Тогавашното ръководство на клуба в лицето на президента Флорентино Перес започва да налага проекта за създаването на Галактическия отбор. Целта бе марката „Реал" да се търгува най-добре на световния футболен пазар.
Наставникът Висенте дел Боске обаче не се връзва с визията. Затова решението е ясно - раздяла с мустакатия специалист въпреки че под негово ръководство тимът е два пъти шампион на Испания и два пъти първи в Европа. Неустойката, която прибира той така и не става ясна. Тя обаче му е достатъчна, за да си позволи година почивка. Едва през следващия сезон Дел Боске подписа договор - с турския Бешикташ за 2 млн. евро на сезон.
На негово място от Манчестър Юнайтед пристига португалецът Карлош Кейрош. В края на сезона той записва името си срещу антирекорда в 103-годишната история на „Реал" - нито една купа, отпадане в 1/4-финалите на Шампионската лига и серия от пет поредни загуби. Кейрош незабавно е уволнен и се връща там от където е дошъл. Естествено с поне милион евро по-богат.
Наследява го Хосе Антонио Камачо. Той пристига през юни 2004 г. и всички се надяват, че Ел Галактикос най-после ще заприлича на отбор. Да, ама не. Шест официални мача са му достатъчни, за да се оттегли.
На 20 септември 2004 Камачо обявява оттеглянето си от поста с думите: „Повече не мога да продължавам така. Не съм способен да ръководя този отбор. Дойдох с много големи планове, но явно не им е било съдено да се сбъднат."
На ветровитият пост застава бившия вратар на клуба и доскорошен помощник на Камачо Мариано Гарсия Ремон. Той води тима до 30 декември 2004-та когато е уволнен и заменен от Вандерлей Люксембурго. Бразилецът „оцелява" 11 месеца.
На 5 декември следващата година пресслужбата на Реал излиза с кратко комюнике. „Бордът на директорите взе решение, че Вандерлей Люксембурго не може да продължи да води Реал Мадрид. Причината е слабото представяне, оценено от мениджърите на спортния отдел на клуба. Ръководството бе в непрекъснат контакт, както с Люксембурго, така и с капитана Раул и ги информира за решението", се казва в текста му. По информация на английските медии треньорът получава солидна неустойка - цели 10 милиона евро.
Временно на поста е назначен треньорът на дублиращия отбор Хуан Рамон Лопес Каро. През април 2006 г. той получава предложение да продължи да води тима, но през юни все пак си тръгва. Двете страни се разделят доброволно и неустойката е спестена.
На „Сантяго Бернабеу" пристига поредното голямо име - италианецът Фабио Капело. Специалистът връща шампионската титла на Испания във витрината на клуба след три години пауза. Въпреки това е уволнен през юни 2007-ма, две години преди окончателно изтичане на контракта му.
За това си удоволствие тогавашния президент на белите плаща нови 10 милиона евро. Наследява го германецът Бернд Шустер. И той оцелява само година, въпреки че в контракта пише два сезона. В банковата му сметка влизат 4,5 милиона евро от неустойката.
Германецът е последван от Хуанде Рамос, който преди това води Тотнъм. Той подписва за шест месеца и си тръгва с 9 милиона евро неустойка. Ако бъде уволнен Мануел Пелегрини Реал ще трябва да се раздели с нови 11 милиона евро. Така общата сума ще стигне почти 50 милиона евро.
