Футболните кризи на великите сили

След провала на Италия, как останалите велики сили преодоляваха кризите? Вижте в галерията...

Бразилия се съвзема след 1:7

Какъв по-голям позор от това Германия да те бие със 7:1 на собствения ти футболен храм „Маракана”? „Бразилският футбол е деградирал”, констатира тъжно след този мач Ромарио, световният шампион от 1994 г.

А какво да кажем за Бразилия след ерата на Пеле, увенчана с три световни титли (1958, 1962, 1970)? В продължение на цели пет шампионата този отбор дори не успя да стигне до финала. През 1974 г. завърши едва четвърти, а четири години по-късно отпадна във втората групова фаза, макар и без загуба и при очевиден комплот в мача Аржентина – Перу (6:0). На световното в Испания `82 бразилците бяха сполетени от нещастието на стадион „Сария” в Барселона, когато бъдещите шампиони от Италия ги удариха с 3:2 в един от най-големите мачове в цялата история на футбола, с хеттрика на Паоло Роси. После на мексиканския мондиал Бразилия отстъпи в четвъртфинала срещу Франция (1:1, 3:4 на дузпи), когато Зико изпусна онази проклета дузпа. А откровено дефанзивната схема на треньора Себастиао Лазарони по време на световното в Италия `90 стигна само за класиране на осминафинала, загубен от Аржентина с прочутия гол на Марадона след паса на Каниджа.

Но, в крайна сметка, след това великата Бразилия смогна да се върне на голямата сцена с още две световни титли (1994, 2002), и един твърде мистериозно загубен финал от Франция (1998). Остава да видим дали догодина в Русия новият селекционер Тите ще се окаже способен да занесе световния трофей в Рио.

Аржентина с Меси, но без купа

Какво да кажат горките аржентици? За тях играе най-добрият футболист в света Лионел Меси, но все още не са спечелили нито един трофей с него! Аржентина излезе срещу Германия на последните три световни първенства. Но и трите пъти загуби – с 1:1 и 2:4 при дузпите в четвъртфинала през 2006 г. след пропуските на Аяла и Камбиасо, с 0:4 през 2010 г. в Кейптаун, и с 0:1 във финала на последния мондиал и гола на Марио Гьотце в продълженията. Поколението на Меси игра неуспешно и четири пъти в континенталния турнир „Копа Америка”, като в последния финал срещу Чили именно прочутият аржентинец изпусна една от дузпите, довели до загубата от Чили (0:0, 2:4).

И това далеч не са единствените страдания. Пет пъти шампиони на Южна Америка след втората световна война, аржентинците претърпяват истинска катастрофа на световното през 1958 г. Не и без глупавата постъпка на селекционера Гилермо Стабиле, лишил се по своя воля от звездата на Ювентус Омар Сивори. Напердашени хубаво от Германия (1:3), аржентинците след това берат невиждан срам срещу Чехословакия (1:6), а 10 000 разярени запалянковци искат да линчуват отбора при кацането му в Буенос Айрес.

Сол в раните на привържениците си футболистите сипват и в кампанията си за световното в САЩ `94. Втората унизителна загуба с 1:6, този път срещу Колумбия с Валдерама, Ринкон и Асприля, и то на стадион „Монументал” в столицата, води до още по-позорно участие в бараж срещу първенеца на зона „Океания”. В Сидни мачът с Австралия завършва наравно 1:1, а класирането за световното е изковано след трудна победа 1:0 на реванша с гол на Батистута. Но в САЩ `94 всичко се сгромолясва: първо Диего Марадона е спипан с допинг, а след това идва загубата още в осминафиналите от Румъния (2:3). След двете световни титли от 1978 и 1986 г., след достигането чак до финала срещу Германия (0:1) през 1990 г., подобно представяне е равносилно на провал.

Снимка: Getty Images

Германия бие, но и страда

Германците също нямаха много поводи за радост преди световната титла за 2014 г. Триумфът на световното през 1990 г. беше последван от загуба във финала на Евро `92 срещу събрания набързо тим на Дания (0:2), а в САЩ `94 немците отпаднаха безславно в четвърфинала от бойкия тим на България (1:2). Доверието на шефовете в селекционера Берти Фогст се оправда все пак с първото място на Евро `96, но две години по-късно Бундестимът катастрофира лошо на мондиала срещу Хърватия (0:3) и Фогтс стегна куфарите.

Наследи го надхвърлилият 60-те години Ерих Рибек, който се провали още в групата на Евро 2000. Четири години по-късно и Руди Фьолер си подаде оставката, отново след отпадане още в групите на европейското. А на домакинското световно през 2006 г., когато всички очакваха да гледат Бундестима на финала в Берлин, всичко приключи на 500 км по на запад в Дортмунд. Там отборът на Юрген Клинсман отстъпи пред бъдещия шампион Италия (0:2). И едва продължителната и търпелива работа на Йоаким Льов даде резултат през 2014 г. със спечелването на световната титла.

В миналото си Бундестима също е имал неблагополучия, но шефовете на федерацията все са намирали начин да реагират. Така например след световното през 1962 г. легендарният треньор Сеп Хербергер, спечелил осем години по-рано световната титла, е заменен от Хелмут Шьон. С него Германия продължава да бъде велика сила, триумфира като шампион за втори път през 1974 г. Времето му изтича след загубения финал на Евро `76 срещу Чехословакия след дузпи, и последвалото отпадане в четвъртфинала на световното първенство от Австрия (2:3). Наследникът му Юп Дервал първо печели Евро `80, а след това класира Германия до финала на световното през 1982 г., загубен от Италия (1:3). А начело на състава Франц Бекенбауер триумфира като световен шампион през 1990 г.

Испания чака 44 години за титла

Испанската родина на едни от най-великите отбори в света – Реал и Барселона, също преживява тежки мигове с националния си тим. След триумфа във финала на Евро `64 срещу СССР (2:1) пред погледа на Франко, испанците трябва да чакат за голям трофей цели 44 години.

Нещо повече – те не се класират за световните първенства през 1970 и 1974 г., няма ги междувременно и на три последователни европейски финали. На мондиала в Аржентина `78 отпаднаха още в групата, а четири години по-късно се червиха от срам като домакини на световното първенство. Набутани по твърде позорен начин от съдиите до втората групова фаза, там испанците завършиха последни в съревнованието с Германия и Англия. А класирането им на Евро `84 стана след скандална победа над Малта с 12:1. Там все пак тимът на Мигел Муньос стигна финала, където падна от Франция (0:2). А на световното в Мексико `86 испанците първо разгромиха Дания (5:1) с четири гола на изумителния Емилио Бутрагеньо, преди да отпаднат на дузпи от Белгия (1:1, 4:5).

Но най-големия си кошмар испанците видяха на живо в квалификациите за Евро `92. Двете загуби от Франция (1:3, 1:2) бяха гарнирани с поражение от Чехия (2:3) и нечуван позор в Рейкявик, където 3854 местни запалянковци видяха сензационна победа на Исландия (2:0). Чак в САЩ `94 Хавиер Клементе представи доста по-сносен състав, но на четвъртфинала в Бостън реферът Шандор Пул не видя как Мауро Тасоти от Италия разбива с юмрук лицето на Луис Енрике, а „адзурите” спечелиха с 2:1. В крайна сметка обаче испанците дочакаха златните си години, в които спечелиха една световна титла (2010) и две европейски (2008, 2012).

Франция умее да пада красиво

Преди да стане световен и европейски шампион (1998, 2000), националният отбор на Франция беше известен със способността си да губи в най-важните си мачове: понякога красиво, друг път по доста тъп начин. В края на 50-години французите разполагат с една удивително силна генерация начело с Реймон Копа, Жюст Фонтен и Роже Пиантони. Сочени като потенциални световни шампиони през 1958 г., в полуфинала с Бразилия при резултат 1:1 се контузва техният Робер Жонке. И тъй като смените не са позволени, „петлите” остават с човек по-малко и губят с 2:5.

На Евро `60, където са домакини, французите изпускат полуфинала срещу Югославия след чудовищна глупост. След като водят с 4:2, те получават три гола само между 75 и 79 минута, и губят с 4:5. А отпадането от България в квалификациите за световното в Чили-62 ги вади за дълго време от големия футбол. Чак поколението, предвождано от Мишел Платини, връща французите в играта. Но на световното през 1982 г. те губят полуфинала с дузпи срещу Германия (3:3, 4:5) в Севиля, макар че в продължението повеждат с два гола. Връх на усилията на тази генерация е спечелването на Евро `84, където французите са домакини.

Другата голяма криза идва няколко години след това, когато Франция не успява да се класира на световното през 1990 г. Решаваща се оказва загубата от Югославия с 2:3 в Белград, макар че „петлите” на треньора Мишел Платини водят с 2:1 четвърт час преди края. Платини подава оставка след Евро `92 и загубата в последния мач в групата срещу Дания (1:2). Наследникът му Жерар Улие пък се прочува със загубата от България на 17 ноември 1993 г., когато в последната секунда Емил Костадинов забива втория гол. Но след ред реформи и създаване на цял мозъчен тръст във футболния център в Клер-Фонтен, французите най-сетне успяват да се нанесат трайно на картата на големите футболни сили.

Мъчението да викаш за Англия

Във футболната индустрия Англия наистина е велика сила. Само че замисляли ли сте се що за наказание е това да викаш за англичаните, когато се зададе световно или европейско първенство?

Само с титлата от 1966 г., този тим е способен да причини на феновете си дълбоки и непоправими душевни травми. Дори и когато имат боеспособен състав, тези типове винаги намират начин да загубят. В някои случаи това става като при гола с ръката на Диего Марадона на световното през 1986 г., а в други след дузпи срещу Германия. Последното е едно от най-неприятните неща за английските привърженици, но се случи първо в полуфинала на световното през 1990 г., когато Стюърт Пиърс и Крис Уодъл изпуснаха два удара, а след това и на Евро `96, там неточен беше Гарет Саутгейт. Срещу Португалия през 2004 г. видяхме как Дейвид Бекъм праща топката чак на 17-и ред в трибуните, отново от дузпа. Същото стана и на Евро 2012 в двубоя с италианците, тогава грешниците бяха Ашли Йънг и Джо Коул.

И последните два големи футболни турнира не дадоха повод за радост на Англия. На световното през 2014 г. отборът на Рой Ходжсън завърши на дъното в групата си след две загуби с по 1:2 от Италия и Уругвай, плюс постно равенство без голове срещу Коста Рика. На Евро 2016, пак с Ходжсън, всичко приключи най-лошия начин в Ница, където смелчаците от Исландия постигнаха историческа победа с 2:1, макар че Уейн Руни бе открил от дузпа. Дали разочарованията ще продължат и в Русия догодина?

Световното по футбол без Италия? Няма страшно, ще мине и ще замине. Нищо, че според някои тази игра е създадена за италианците, но по случайност възниква в Англия.

Действително, във футбола Италия е една от великите сили. В същия лагер са още Бразилия, Аржентина, Германия, Испания, Франция и Англия. Едва ли можем да си представим големи футболни финали без тяхно участие, особено след като европейското първенство вече е от 24 отбора, а на световното играят цели 32. Но ето, че на италианците им се случи.

Така че ще трябва да се примирим, че на шампионата в Русия няма да гледаме третата по успехи футболна сила в света след Бразилия и Германия. Лошо е не само за феновете на „адзурите”, но и за тези, които мразят маниера на игра на Италия, десетилетия наред развиван под мотото „Победата преди всичко”.

Кого ще ругаят почитателите на бразилската Joga bonito или тези на тоталния холандски футбол, след като „макароните” ги няма? Но когато не си способен да вкараш дори един гол срещу Швеция за 180 минути, значи не си достоен последовател на прочутите си футболни предци като Факети, Бургнич, Роси, Малдини, Тоти…

Ясно е, че след този кошмарен 13 ноември италианците ще предприемат реформи във футбола си. Някои казват, че червената лампа е подала сигнал за аларма още през 2010 г.

Тогава Интер спечели Шампионската лига без нито един италиански футболист в състава си на финала срещу Байерн (2:0), а само няколко седмици по-късно „адзурите” станаха последни в групата си на световното с Парагвай, Словакия и Нова Зеландия. Същото се случи и на мондиала в Бразилия четири години по-късно. В Европа Италия отстъпи на Испания, чийто тим спечели две европейски и една световна титла, както и на последния световен първенец Германия.

Но подобни кризи е имало и в други от великите футболни сили. Само че всеки подобен провал е довел до реформи. Нов селекционер, нови играчи, нови идеи, нови проекти, нови глави, които да мислят.

Вижте в галерията кога и как са закъсвали големите национални отбори на други страни.