Ветеранът Ярно Трули загуби мястото си в Caterham за сметка на Виталий Петров и новият сезон във Формула 1 ще започне през март без нито един италианец на стартоват арешетка.
Досега в историята на световния шампионат е имало само един сезон, в който не се е състезавал италиански пилот. Става въпрос за 1969, когато Ернесто Брамбила е единственият сънародник на Енцо Ферари, който решава да се пробва в едно състезание, но не успява да стигне до стартовата решетка.
Ситуацията напомня на положението, в което беше изпаднала Франция - в последните две години във Формула 1 нямаше сънародник на Ален Прост, но през 2012 ще са трима.
Факт е, че акциите на италианските пилоти във Формула 1 бавно, но сигурно спадаха. Дълги години Трули и Джанкарло Физикела бяха единствените представители на своята страна в шампионата. А сега мястото си в HRT загуби и Витантонио Лиуци.
В началото на новата история на Формула 1 италианското присъствие е сериозно - пилоти и отбори, при това какви - Alfa Romeo и Ferrari, а по-късно се появява и Lancia.
В първите четири години - от 1950 нататък, три от титлите са за италианци - първо Джузепе Фарина, после Алберто Аскари - през 1952 и 1953. Но оттогава насам няма италианец световен шампион. Някои оборват това с титлата на Марио Андрети от 1978, но той е роден в Италия, после семейството му емигрира и той става световен шампион като американски пилот.
През 80-те и началото на 90-те години италианските пилоти във Формула 1 отново се увеличават. Това се дължи основно на многото отбори, които се пробват в шампионата - през 1989 в едно от състезанията на преглед преди надпреварата се явяват 39 пилоти - рекорд. И една трета от тях са италианци.
През следващите две години във Формула 1 карат 13 италиански пилоти. Естествено, присъствието на италиански отбори улеснява настъплението им - освен Ferrari, тогава присъстват още няколко тима от Апенините - Minardi, Dallara, Osella и т.н.
Сега е доста по-трудно - стартовата решетка е ограничена на 13 отбора с по две коли всеки и едно от местата сред тимовете е свободно. От италианските конструктори остана само Ferrari, а Minardi се превърна във втория отбор на Red Bull - Toro Rosso. Другите вече не са част от Формула 1 или не съществуват.
В интерес на истината, последните италиански пилоти във Ф1 се сражамаха сериозно за местата си - Физикела и Трули караха дълги години в елита. Лиуци се върна в шампионата, след като беше освободен от Toro Rosso и през 2010 беше редовно побеждаван от съотборника си Адриан Сутил. Само факти.
Истинският проблем обаче е другаде. Вече почти липсват млади талантливи италиански пилоти, които бързо да си пробиват път през малките формули. Трябва да се отбележи и още нещо - всеки един шампион и вицешампион в сериите GP2 е успявал да стигне до Формула 1. От основаването на сериите през 2005 досега има само две изключения от това правило и в двата случая става въпрос за италианци.
Това са Джорджо Пантано - шампион в GP2 през 2008, който обаче кара във Формула 1 за Jordan през 2004 и вицешампионът от миналата година Лука Филипи.
"Тъжен ден за италианския моторспорт - написа Филипи в Twitter, след като стана ясно, че Трули губи мястото си в Caterham. - От нацията с най-много пилоти и отбори във Ф1, вече сме само зрители. Всички знаехме, че този ден ще дойде. Но никой не направи нищо, за да реши проблема, може би на никой не му пука. Тъжен ден."
Бившият пилот във Формула 1 Макс Папис пък беше още по-критичен и поиска оставката на шефовете Италианската моторспорт комисия (CSAI) и на местната автомобилна федерация.
Шефът на тима на Ferrari Стефано Доменикали се опита да защити CSAI, като заяви следното: "От няколко години насам, чрез своята Академия за пилоти, Ferrari изпълнява своя план за създаването на пилоти от ново поколение, като работим заедно с CSAI. С радост мога да ви съобщя, че две млади и талантливи момчета - Рафаеле Марсиело и Брандън Маизано получиват по този начин възможност да прогресират.
"Освен това, Ferrari използва италиански пилоти - както в състезанията в други шампионати, така и рекламни, при това не един и двама, а трима - Андреа Бертолини, Джанкарло Физикела и Давиде Ригон. Жул Бианки има италиански корени и тази година получи възможност да е резервен пилот на Force India във Формула 1, а освен това ще се състезава и в Световните серии на Renault."
"Да, срамота е - допълни Доменикали. - Но това не е кой знае каква загуба, защото Формула 1 вече не е върхът на моторните спортове."
Странно, нали? Но Доменикали имаше предвид, че в световния шампионат вече има твърде много пилоти, които си плащат, за да се състезават.
В момента пилотите и техните мениджъри трудно намират спонсори, а икономическата ситуация в Италия е доста сложна.
Това означава, че Ferrari може би ще трябва да поеме по-сериозна роля при развитието и дори промотирането на младите италиански пилоти.
В последните години Скудерията разшири програмата си за млади пилоти, но е трудно да се очаква, че някой от големите отбори във Формула 1 ще предостави една от колите си на млад и недоказал се талант. Влизането на Люис Хамилтън в McLaren през 2007 е едно от редките изключения в тази посока.
Освен това, лидерите в настоящата програма на Черните кончета за развитие на млади пилоти не са италианци - а мексиканец и французин.
А и в крайна сметка, от Маранело вече подсказаха, че основната задача на Ferrari е да създава страхотни състезателни автомобили - а не италиански пилоти. Да видим докога.
