Кубрат Пулев повтори над 20 пъти фразата "Продължаваме напред!", докато адреналинът от битката още го тресеше в залата в Хамбург.
Този български боксьор може да стигне много далеч заради характера, спортната злоба и сърцето си, защото не са много тези, които биха издържали 3 нокдауна от чуковете в ръкавици, с които удря Владимир Кличко.
Кобрата не само ставаше, но и налиташе за битка - достойно за едно "браво" и висока оценка по смелост. Не достатъчно за победа, очевидно.
Но оттук нататък Пулев е в много деликатен момент от кариерата си и трябва да преосмисли собствените си думи за продължаването. И деянията около големия мач.
Ясно - името му се чу по света, качествата му са на място, има потенциал да стигне отново до такъв бой.
В дните преди мача се изговори много за номерата на Кличко, за организацията, за монопола на украинеца. Да, но се видя на ринга - всичко това увисва във въздуха, щом удари гонгът. Той просто е по-силен боксьор от конкурентите, поне за момента.
И Пулев трябва да бъде достатъчно голям да признае това, като в главата си подготви план да го промени. Изявленията след мача също бяха показателни: "Респект за Пулев, той направи така, че боят да е екшън", каза на пресконференцията украинецът.
Гледайте последните мачове на Кличко. Никой не му е скачал с такава стръв и директно, като в старите филми за бокса. Боевете на украинеца напоследък бяха дебнене и скука, тактика, надлъгване.
Но от нашия претендент чухме: "Мафия" и "Той имаше късмет". "Всичко е в негова полза, монопол" и т.н.
Не, Кобра. Той просто бе класа в събота вечер. Преглъщаме го, взимаме въздух след емоциите (а наистина беше емоционално!), ти презареждаш батериите в следващите месеци и започваш отново.
Така се прави. Не "с главата напред" на ринга, а после и в изявленията. Учи се от тези, минали по пътя ти. Кличко знае във всеки момент какво да направи и да каже. Няма да бъде съборен от еуфорията, от уникалната подкрепа на българите в залата или твоите, пълни с истински и искрен плам думи. Те влияят емоционално на феновете, да. В емоциите няма нищо лошо, защото в събота вечер се бихме до един с украинеца. Респект за това.
Но за големия удар трябва класа, търпение и стратегия.
Кубрат трябва да отвори широко очи, нищо, че сега са лошо наранени от ударите. Да види достойнствата на съперника, защото така ще намери и слабостите.
И да се прицели във връщане на същото място до 2 години. Това би било страхотен успех и шанс, вече с много повече знания и опит да го направи. Тогава може би ролите ще се разменят.
Но по пътя, Кобра, не разбивай стени с глава. А със стратегия и подход.
Иначе някоя стена ще се окаже твърде солидна.
