Обича футбола и бирата, тренира на пусти острови и е кум на Клоп

Не е само външната прилика, очилата, бейзболната шапка и блясъкът в очите. Той притежава същото обаяние и способност да заразява хората с положителни емоции. Ако има някой, който може с лекота да влезе в ролята на дубльор на Юрген Клоп, то това е мениджърът на Хъдърсфийлд Давид Вагнер.

Голямоно им приятелство датира още от времената, когато двамата са неразделни като футболисти на Майнц, а по-късно се свързват и с роднинска връзка. Вагнер кумува на сватбата на Клоп, а треньорът на Ливърпул е кръстник на една от дъщерите му.

А защо Юрген не е кум на на Давид? "Защото си бях избрал друг", казва Вагнер с каменно лице, преди да избухне в бурен смях.

Сватбата на Клоп била страхотна. Гостите твърдят, че и речта на кума била такава, но Вагнер така се напил, че не помни и дума от това, което е говорил на тържеството.

Няколо минути с мениджъра на Хъдърсфийлд са достатъчни да разбере човек какво видяха у германеца, за да го привлекат на "Джон Смитс Стейдиъм".

През 20-те години на миналия век "териерите" са сред футболните страшилища на Острова, но последваха десетилетия в миманса.

Сега тимът е на върха в класирането на Чемпиъншип за първи път от 1999 г. насам и това се дължи на Вагнер.

Дарби Каунти и Астън Вила също искаха бившия треньор на резервите на Дортмунд от времето на Клоп, но Хъдърсфийлд бе най-настоятелен и сега бере плодовете след добрата си преценка.

Самият треньор признава, че босът на "териерите" Дийн Хойл е взел "най-смелото решение, когато е дал шанс на неизвестен и луд германец" през миналия ноември.

В клуба били в абсолютно неведение за новия треньор и седмица след като вече бил назначен на работа, продължавали да го проучват в интернет.

Не отнело много обаче Вагнер сам да се представи пред отбора и собствениците със своите методи и футболна философия.

Германецът въвел тренировките в "огледален" на предстоящия мач час, наредил играчите да се преместят на най-много 15 мили от тренировъчната база и започнал веднага работа върху тактиката и "гегенпресинга". Той обаче настоял последното да се нарича "Стилът на териерите".

"Това проработи", казва бившият носител на Купата на УЕФА с Шалке и бивш американски национал, чийто баща е от САЩ, но самият той се определя като "чистокръвен германец".

"Трябва да вярваш във всичко, което правиш като мениджър. Но в крайна сметка работиш с хора и никога не знаеш каква ще е реакцията им."

И мениджърът определено нямал представа как ще посрещнат в клуба идеята му за предсезонна подготовка на необитаеми острови край бреговете на Швеция.

Лицето му грейва, когато разказът се пренася към събитията от юли. Давид определено харесва тази история.

"Да, това беше пътешествие в неизвестното. Гребяхме с лодки от остров до остров. По 8 часа на ден. Опънахме тента и си създадохме спартански условия. Търсехме си храна, вода и ловяхме риба. Готвехме си. Нямахме електричество и мобилна мрежа", възторжено си спомня Давид сякаш са били в петзвезден хотел.

"Това беше в продължение на 4 дни. Мога да ги нарека тренировки без топка. Създадохме си дискомфорт, защото в Чемпиъншип няма комфортни зони. Исках да обединя групата колкото се може по-бързо. Само двама ползваха палатката едновременно и постоянно се сменяхме. Така се сплотява колектив. Принуден си да говориш не само за футбол, но и за живота, за света. Без мобилен телефон нямаш избор."

Информационнота затъмнение било толкова сериозно, че в лагера на "териерите" дори не знаели как са завършили четвъртфиналите на европейското...

Освен вожд на самотното племе, Вагнер бил и негов готвач.

Ловът бил поверен на друг.

"Не съм добър рибар, но няма проблем. Все пак притежаваме Джонатан Хог. Той е сървайвър в истинския смисъл на думата и с лекота би спечелил онова риалити по телевизията", твърди мениджърът.

Но освен че харизмата на наставника действа мотивиращо и стимулиращо на отбора, зад методите му има и научна опора.

В продължение на 5 години Вагнер учи биология и спортна медицина в университета в Дармщад, след като приключва с футбола през 2005-а.

Защо?

"Исках да разбера защо треньрите ни караха да правим това и това през всичките тези години. Какво се случва с тялото, когато ме карат да бягам 6 серии по километър с пауза от минута и половина и т.н.

Изпълнявах, защото вярвах на треньорите си. Но след като научих нещата, нека си призная, че не всички методи са били правилни. Сега мога да говоря с медицинския екип на различно ниво и заедно откриваме нови начини. Това ми дава отлична перспектива. Добре е, ако знаеш какво правиш с играчите си", обяснява Давид, чието 5-годишно следване е тест и за дисциплината на баща с две малки деца.

Да не говорим за самоконтрола и нагласата да започнеш да учиш нещо ново.

"Ако знаех колко е трудна биологията, нямаше да се хвана изобщо. В началото беше само химия, а аз я мразя. Година и половина химия - ад! Но за мен това е един от най-големите ми лични успехи - да завърша следването си.

Бях завършил училище преди 15 години и да се върна към образованието с 20-годишни млади хора... Но създадох доста приятелства. Съпругата ми каза, че съм станал различен човек и това промени цялостната ми визия за света. Харесваше ми, но футболът започна много да ми липсва."

Така Вагнер отива в Дортмунд при Клоп и се очакваше да го последва и на "Анфийлд" като помощник.

"Това никога не е било на дневен ред. Аз съм си аз и искам да вървя по своя път", убеден е Давид, който се чува със стария си приятел поне два пъти седмично.

Наскоро гостувал на Юрген с преспиване. "Пихме бира и си говорихме за футбол. Какво друго да правим?"

Но в крайна сметка кой е кумувал на Вагнер?

"Израснал съм без баща и имах много силна връзка с човек, който беше мой треньор като тийнейджър. Карл ми беше като баща и той стана мой кум. Когато имах въпроси и бях на кръстопът в живота си, се обръщах към него. Нищо, че е 30 години по-възрастен."

И на лицето му се завръща сериозното изражение от спомена за развода на майка му с неговия баща, когато е бил само на 3.

Но усмивките в Хъдърсфийлд тепърва предстоят. Особено ако отборът продължи по същия начин и през следващите месеци.

Новините

Най-четените