През октомври на италианския пазар излезе книгата "Моят приятел Лео" на журналиста Франческо Ченити и защитника на Ювентус Леонардо Бонучи. Ченити помогна за написването на автобиографията на един от най-известните рефери на Ботуша Никола Рицоли, а сътрудничеството му с Бонучи бе в доста по-различен формат. "Моят приятел Лео" (10-13 евро в Amazon) е измислена история за малък футболист, който се обръща към идола си за подкрепа заради училищен тормоз.
"Една история за смелостта и приятелството, които побеждават несправедливостта и насилието" - така авторите описват произведението си, което дава заявка за бестселър.
"Здравей, Лео.
Казвам се Андреа, почти на 13 съм и като теб играя в защита. Може да ти се стори странно, но винаги ми е харесвало не да вкарвам голове, а да не позволявам на противника да го прави. Когато татко за първи път ме заведе на тренировка във Флоренция, треньорът ни помоли да си кажем името и позицията на терена. Почти всички казаха, че са нападатели, а аз, че съм защитник. Тогава бях на седем, а на стената в стаята ми вече имаше твой плакат.
Фен съм на Ювентус и с интерес гледам всички мачове. Приятелите ми носеха фланелки на Дел Пиеро, Трезеге, Пирло, Тевес и Погба, но аз имах само твоя. Ти си цар на защитата. Излизаш на терена с високо вдигната глава, самоуверен си като лъв и ясно показваш на нападателите, че няма да стигнат до вратата. Именно затова ти пиша.
Имам нужда от съвет, тъй като сме в решаващ момент от сезона. Играя за Минуско, отбор от провинция Леко (няма такъв отбор - б.р.), където се преместихме с майка ми, след като татко почина. Футболът ми помага много, но аз съм най-малкият в отбора, а вероятно и в цялото първенство. Треньорът убеди президента да ме вземе въпреки възрастта ми. Справям се добре, но понякога ми е трудно с 15-годишните съперници. Те са по-силни физически и по-бързи. Напреднах много през последните няколко месеца и треньорът иска да ме направи титуляр, но казва, че трябва да съм по-спокоен и по-концентриран. Едва тогава ще започне да ме пуска от началото.
Тренирам добре, но имам нужда от помощ. Треньорът ни е бивш вратар, който не знае тайните на играта в защита. Лео, какво правиш, когато опонентът ти е по-голям и по-бърз о теб? Можеш ли да споделиш някои тънкости? Кълна се, че няма да ги издам на никого. Моля те, помогни ми.
Така например в моя отбор има един нападател - Лука. Много е бърз. На тренировка просто си чуква топката встрани и ме надбягва. Знам какво ще направи, но не мога да му противодействам. Какво би направил на мое място? Надявам се на отговор, въпреки че мама не вярва, че това ще се случи.
Благодаря много, Лео.
За мен си по-добър от Кристиано Роналдо (е, или поне си на същото ниво).
PS: Не само Лука ме притеснява. Има още един човек, който не ми позволяма да се съсредоточа върху играта. Казва се Джовани, но не е футболист. Учим в едно и също училище. Той е груб и често ме тормози. Може би завижда, защото не може да играе футбол. Притеснявам се и в последния мач допуснах груба грешка, заради която загубихме. Мислех си за това как ме срещна преди рождения ден на един приятел и ми изхвърли подаръка. Той не беше поканен на партито. Никой не знае за това, дори и мама. Споделям тайната си само с теб.
PSS: Заедно с писмото ти изпращам и снимка. На нея съм на осем и съм с фланелка с твоето име. Виж как се усмихвам... До мен е тате, който ми я подари. Той беше фен на Фиорентина. Наистина много ми липсва."
Това е писмо от главния герой на книгата - измисления 12-годишен персонаж Андреа Белини, който пише на своя идол Леонардо Бонучи. Писмото е кратък преразказ на сюжета на "Моят приятел Лео". След смъртта на бащата, семейството се премества на друго място, а момчето се справя с мъката, играейки футбол. Спортът му помага да преживее загубата, но си има проблеми с по-големи от него местни момчета. Крие тайната си и майка му не подозира за проблемите на детето. Андреа решава да разкаже за униженията на Бонучи и Леонардо идва на помощ.
Съдейки по отзивите на Amazon, книгата е перфектно четиво за тийнейджъри. Ченити и Бонучи повдигат не само темата за тормоза в училище, но и засягат всичко, което вълнува децата: отношенията с родителите, първата любов, учението, футболът... И в същото време дават ненатрапчиви съвети относно правилата на поведение, отношенията и дори здравословното хранене.
"Тази книга ще спечели сърцата на вашите деца, които обичат футбола и ще им помогне да погледнат на тормоза от различни ъгъл - пише Есмералда, гимназионен учител. - Препоръчвам я на всички деца от 10 до 13 години."
Защо точно Бонучи бе избран от Ченити за съавтор?
През 2017 г. футболистът участва във видеоклипа на дуета Benji&Fede към песента "Buona Fortuna" ("Късмет"), сюжетът на който също се върти около тормоза в училище. За Лео Бонучи темата е лична.
"Никога не съм споделял това. Бях на 14 години, когато бях заплашван от момче с две години по-голямо от мен - каза Бонучи пред La Gazzetta dello Sport. - Той ме бутна и ми каза да дам всичко, което имам в мен. Запазих самообладание и смелост да разговарям с него и да го откажа от намеренията му. Но тогава разбрах, че щом е решил да се държи по този начин, значи е видял някаква слабост у мен. Тези, които тормозят другите в училище, обикновено са несигурни. Държат се така, защото самите те страдат и са нещастни. Надявам се, че тази книга ще помогне и на хулиганите да разберат, че постъпват неправилно."
"Исках да напиша нещо, което да се хареса на децата ми - каза пък Чентини по време на презентацията. - Най-лесно за мен е да пиша за спорт, но исках да комбинирам това с нещо, което би заинтригувало хлапетата. И тогава ми дойде историята за тормоза и известен футболист. Знаех, че едно голямо име би привлекло деца, които по принцип не обичат много да четат. Срещнах се с Лео, който е много интересен и дълбок човек. Защитник, който защитава децата, е чудесна идея. Попитах дали мога да използвам името му и дори не знаех, че самият той е бил жертва на тормоз. Лео ми помогна изключително много и допринесе съществено за създаването на тази книга."
Училищният тормоз е голям проблем за Италия
В началото на 21 век Италия беше трета в Европа по отношение на тормоза в училище след Великобритания и Франция. Оттогава борбата срещу явлението достигна законодателно ниво и бяха разработени няколко програми за справянето с проблема. В основата им са семинари, лекции, групови занимания и обсъждания с участието на учители, деца, родители и експерти. Същността на програмите е в разпределението на отговорността за училищния тормоз. Жертвите и свидетелите не трябва да мълчат, а в училищата трябва да се създава атмосфера на уважение, съчувствие и сигурност. 7 февруари дори бе обявен за Национален ден за борба с училищния тормоц, но ситуацията се променя към по-добро много бавно.
През октомври 13-годишна ученичка от Рим се хвърли от балкона. След като проучиха кореспонденцията й в социалните мрежи, разследващите стигнаха до извода, че причината е тормоз.
През есента на 2019 г. 1022 гимназисти от Рим участваха в проучване за тормоза в училище. Резултатите от него са стряскащи.
Те показват, че 66,9% поне веднъж са били жертви на хулигани (67,8% сред момичетата, 62,6% сред момчетата). 81,3% пък поне веднъж са били свидетели на на насилие. 37,8% признават, че са били в ролята на насилници (44,8% от момчетата, 31,3% от момичетата). Само 9,3% претендират, че никога не са срещали явлението.
Най-често тормозът се среща в класната стая (57,3%) и на територията на учебните заведения (34,9%). По-рядко - на улицата (19,9%) и по време на спортни тренировки (13,5%). Най-рисковите категории са децата от 11 до 17 години.
"Призовавам всички да се противопоставят на този проблем - каза Бонучи. - Важно е да разговаряте с близките хора: родители, приятели, по-големи братя и сестри, учители. Те ще ви помогнат. Признанието, че в даден момент си проявил слабост не е срамно, а само помага да станем по-силни и по-щастливи."
Бонучи все пак отговори и на въпроса как се справя с по-бързите и по-здравите от него опоненти. Не може да разочарова малкия Андреа.
"Самият аз не съм много бърз и не ми е лесно срещу хора като Имобиле, Мбапе, Салах и др. Важното е да си активен и да започнеш да се движиш миг преди паса, което да е неочаквано за противника. Интуицията и инстинктът са вродени качества."
