Пет загуби от 21 кръга във Висшата лига, пето място в класирането, 10 точки зад водача Челси.
Там се намира Манчестър Сити след гръмката загуба с 0:4 от Евертън.
Не е ли представянето неприемливо за отбор, състоящ се изцяло от звезди, в който са изсипани толкова много средства?
Началото на сезона, когато новият мениджър Пеп Гуардиола стартира с 10 поредни победи, вече изглежда ужасяващо далеч - най-вече като игрови облик на тима. Какво се обърка в проекта на Гуардиола оттогава?
Към момента в Манчестър Сити въпросите са повече от отговорите.
Но след това 0:4 можем да откроим четири основни въпроса, които не търпят отлагане и на които клубът трябва да отговори, ако иска да се измъкне от неприятната ситуация.
1. Къде бърка Сити в селекцията?
Когато „гражданите" обявиха Гуардиола за своя нов мениджър, от клуба уточниха, че са го преследвали от четири години. Това изглежда достатъчно време, за да се предприемат стъпки по някои негови изисквания: например нов ляв бек, десен бек, поне един централен защитник и цялостно подмладяване на отбора изглеждаха като абсолютни приоритети.
Но до 1 септември беше купен само централен защитник, Джон Стоунс, което не беше достатъчно и предопредели бъдещите проблеми в защитата. След това Гуардиола замени Джо Харт с Клаудио Браво на вратата. Чилиецът пусна 23 гола от общо 54 точни шута към него и до момента не е достатъчно добър в основната роля на вратаря: да пази вратата си.
Проблемът със селекцията в Сити обаче е по-сериозен. Далеч преди идването на Гуардиола „гражданите" се превърнаха в отбор, изсипващ неприлично много пари, за да купува играчи, които просто не струват толкова. Става въпрос за добри, но не и изключителни футболисти, повечето от които биват натоварени с нереални очаквания заради размера на трансферните им суми.
Това е не просто клубът, който даде 44 млн. паунда за Стърлинг и 32 млн. за Отаменди. Това е същият клуб, похарчил 40 млн. за Мангала, 28 млн. за Вилфред Бони, 23 млн. за Хесус Навас, 30 млн. за Фернандиньо, 26 млн. за Йоветич, 15 млн. за Джак Родуел. А преди още няколко години - 17.5 млн. за Роке Санта Крус, 22 млн. за Джолиън Лескът, 18 млн. за Жо, 33 млн. за Робиньо. Част от тях може би вече сте забравили, че са играли за Сити, но нито един не стана по-добър футболист само защото струваше много.
И в момента в отбора преобладават финансово надценените футболисти.
2. Ще бъдат ли купени нови защитници през януари?
Парадоксално, решението за Сити е в ново харчене, и то вероятно на завишени суми, каквито вече обичайно се искат от клуба, щом той прояви интерес към някой футболист. За да има шанс Гуардиола да постигне успехи, съизмерими с престоите му в Барселона и Байерн, той се нуждае от защитници от наистина световна класа. Каквито имаше на „Камп Ноу". Там той разполагаше с Пике, Пуйол, Абидал, Дани Алвеш. Те можеха да играят в защита далеч от вратата си и бяха подходящи за любимата „тити-така" на треньора.
„Операция Гуардиола" върви трудно на „Етихад", защото тук испанецът не разполага с Пике и Пуйол, нито с Давид Алаба и Филип Лам.
В гостуването на Барселона в групите на Шампионската лига Сити на Гуардиола излезе със Сабалета, Стоунс, Отаменди и Коларов в защита. Получи 4 гола. Четири месеца по-късно като бекове играят Саня и Клиши, а Стоунс и Отаменди остават титулярна двойка в центъра. Обещаващият Стоунс е сравняван именно с младия Пике, но Пике имаше Пуйол до себе си, а Стоунс има Отаменди.
3. Къде са головете?
Обнадеждаващо първо и ужасно второ полувреме, това беше равносметката за Манчестър Сити след загубата от Евертън. Пеп Гуардиола се оплака конкретно от неумението да се използват добрите шансове за гол и призна: „Бих искал да знам защо [това продължава да се случва]".
Признанието звучи обезпокоително. Човекът на скамейката не е наясно защо се повтаря основният проблем да се пропускат положения. Отстрани отговорът изглежда такъв: защото хората около голмайстора Серхио Агуеро не са достатъчно добри в завършващата фаза и не успяват да допринесат достатъчно за резултатността. Стърлинг има пет гола, Нолито и Ихеаначо по четири, Яя Туре - три. Де Бройне има два.
От списъка само Де Бройне и Стърлинг са твърди титуляри, седемте им гола общо просто не са достатъчно. Вкараните от Сити 41 гола в първенството са най-малко от отборите в топ 5. А допуснатите 26 гола са най-много от всички в топ 7.
4. Ще промени ли Гуардиола нещо във визията си вследствие на неуспехите?
Никой мениджър не е застрахован от подобни загуби и от лоши периоди. За Гуардиола в Сити обаче очакванията бяха неимоверно високи. При всички проблеми, които той наследи в отбора, изглежда потенциалът на тези играчи е по-висок от мястото, където се намират в момента.
Не е ли време треньорът да промени нещо в подхода си? Например, ще продължава ли той да „не тренира отнемане на топката", каквото признание направи след загубата от Лестър?
„Не тренирам отнемане на топката, искам само да създавам положения", шокира треньорът тогава след поредното незадоволително представяне в защита. Още преди мача с Евертън, Сити имаше 34% успеваемост през сезона в опитите за отнемане на топката, най-нисък показател в цялата Висша лига. Това е проблем отпреди пристигането на испанеца, тъй като в последните два сезона Сити се нарежда на незавидното 19-о място по тази статистика.
Разбира се, не е късно мениджърът да внесе промени. Сити има цяла седмица за тренировки преди поредния тежък мач: домакинството на намиращия се в страхотна форма Тотнъм в събота.
