Кристиано и мускетарите

В очакване на новия сблъсък между Реал (Мадрид) и Барселона няма как да не си припомним предишните сблъсъци между двата тима. И най-вече последния, който бе изигран в първенството преди едва пет седмици. Най-потърпевш от този дуел изглежда Кристиано Роналдо, който от тогава насам е неуверен, неубедителен в изявите си и дори бе освиркван от публиката на "Сантяго Бернабеу".

Състоянието му вреди не само на самия него, но най-вече на отбора, на който му предстои да играе не в турнир като Купа Дейвис, а в такъв, в които участват тимове от 11 играчи със своя йерархия, основана на колективното взаимодействие.

Удивително е, че спадът във формата на Кристиано настъпи в период, в който Реал е пред Барселона при това с най-голямата разлика в последните няколко години. Това разбира се помрачава собствения му блясък. Но стремежът му да бъде най-добрият солист в оркестъра, който така и не се реализира в Манчестър Юнайтед, все някога ще се осъществи.

Естествено би било по-добре, ако Кристиано се вълнуваше повече от това колко хора е впечатлил, отколкото от това в колко е предизвикал завист. Защото наред с изброените от него самия достойнства (красив и богат), той би трябвало да проявява и качества, които да го превърнат в обект на възхищение на феновете по целия свят. А това може да стане само ако е лидер на отбор, постигащ големи успехи, а не ако постига и подобрява индивидуални рекорди.

Във футбола индивидуалните постижения нямат кой знае каква стойност. Освен ако не помагат за постигането на отборни такива. Това най-добре знае Меси, който така и не може да постигне резултати с националния отбор на Аржентина. Самият Роналдо е в същото положение с отбора на Португалия.

В Барселона обаче Лионел Меси отдавна се е научил да се справя с капризите си и да подчинява собствените си действия на отборния интерес. Там той не само бележи, но и подава, участва в отбранителните действия, връща топката на съотборниците си, ако те са в по-изгодна позиция, празнува попаденията си без да се подава на емоциите от трибуните, не се държи на страна когато отбора се радва на отбелязано попадение от някой друг. На полето без съмнение той е лидер и всички го признават, но и неговото присъствие помага на отбора. Шави расте заедно с Меси, присъствието на Меси носи похвали за Шави и така нататък, и така нататък.

Кристиано и Лео имат свой набор от качества, но и за двамата важи едно: те са лицата на отборите, в които играят, с тях отборите стават все едно от друго измерение. Двамата са за пример на треньорите и президентите, когато те застават пред медиите или членовете на клубовете.

Кристиано, както и непрекъснато подобряващия играта си Меси, изглежда перфектният футболист. Но с една уговорка. Португалецът често изпада в криза, която е съпътствана с гняв към самия себе си, с освирквания от трибуните, появяващи се при всеки пропуск или неточен пас към съотборник. Но днешната като че ли е най-показателна от всички. Футболният арсенал на португалецът е повече от достатъчен, за да обърне той всяка ситуация в своя полза. Но пък все още има много път да извърви преди да стигне до пълно утвърждаване.

И това не зависи от броя на завоюваните "Златни обувки". Защото за мадридистите най-ценния приз на Роналдо е не този, а спечелената Купа на краля през април миналата година. Трофеят пристигна на "Сантяго Бернабеу" именно след гола на Кристиано. Точно този Роналдо, който решава съдбата на големите отличия, чакат в Мадрид. Там искат да видят превъзходния футболист и великолепния мускетар Кристиано Роналдо, а не някой, който може да получи прозвището "Футболен клуб Кристиано Роналдо"