Малко след края на най-доброто първенство от поне десетилетие, е време за важни и не толкова значими въпроси около турнира. Ето една дузина:
Кой ще бие испанците?
Още 2 години ще гледаме опити на няколко велики сили да стигнат класата и единството на този великолепен отбор. Начинът, по който испанците доминират принуждава преследвачите да вдигнат високо собствените си стандарти. Германия има на своя страна младостта, Бразилия - домакинството на мондиала, Аржентина - Меси, а Италия - това, че е просто Италия.
Защо УЕФА лепи нещо, което не е счупено?
Форматът на турнира изглежда съвършен, а следващото европейско вече ще е 24, а не с 16 отбора. Евро 2012 бе прекрасен баланс в класа и интрига, нямаше отбори-пълнеж, а дори ирландците обикновено са гаранция за битка и просто имаха лошо лято. Обяснението на Платини е - да се даде шанс на повече отбори. Чудесно, така и ние надаваме ухо за финалите. Но реално това ще прати там поне 3-4 отбора, които са ни в повече и няма да вдигнат класата.
Връща ли се Европа към зрелищния футбол?
Някъде в началото на века, след залеза на Галактическия Реал Мадрид се заредиха едни тези, че европейският футбол върви в посока тактическа диктатура и загърбване на офанзивните и зрелищни игри. Появата на Моуриньо-вите отбори, финалът Милан- Юве от 2003-а в Шампионската лига, а и титлата на Италия от 2006 г. сякаш подкрепяха такава тенденция. Но Евро 2012 категорично доказа обратно движение, вероятно инспирирано пак от испанците, както и от пробуждането в германския футбол като цяло. Там атракцията и шоуто за феновете на и извън терена са издигнати в култ, а Бундеслигата е един голям купон.
Как щеше да изглежда България?
Вероятно като през 2004 г., защото в предишните квалификации (и то с Бербатов и двамата Петрови в състава) се видя, че ние нямаме класа дори да бием Ейре в един мач. Присъствието на такова първенство щеше да е безценен опит за играчите ни, но за феновете май щеше да е сериозно мъчение.
Трябват ли технологии?
С оглед на гола, който не бе видян на мача Украйна - Англия, отговорът изглежда „да". Но при същия гол, секунда по-рано украинците бяха в двуметрова засада, а няма технология, която да поправи тази грешка на асистента. Платини може и да е прав, защото даде за пример точно тази ситуация като аргумент защо не е фен на технологиите: „Ок, тя ще улови, че топката е минала голлинията. Но после ще има обвинения защо няма технология за засадите, защо не и за тъчовете, за фауловете... и така ще механизираме футбола." Дали имаме нужда от това?
Колко важно е да използваш главата си?
От 76 гола на турнира цели 22 бяха вкарани с глава! Това е абсолютен рекорд в историята на голям турнир, а и попаденията бяха кое от кое по-красиви. Хърватия и Ейре си размениха три.
Не е ли време за „Златна топка" в ръцете на испанец?
Замисляли ли сте се - испанският национален отбор изнася лекция след лекция, печели вече 4 години, а няма „Златна топка". Да, силата на този тим е в колектива. Но все пак... Не заслужава ли някой измежду Касияс, Иниеста и Шави да вдигне най-великия индивидуален приз? Вярно е, че Меси и Роналдо са феноменални, но нали дълги години класацията имаше огромно влияние от представянето с националния тим. Справка - Канаваро през 2006 г.
Ще успее ли Прандели с идеите си?
Италия е различна и се хареса, но в родината започнаха въпроси. „Чезаре, какво направи", запита вестник „Кориере дело спорт", след като Прандели опита да се надиграва с испанците на финала и получи 4 гола. Финал, не финал - традициите са си традиции... Дано Прандели издържи, за да гледаме неговата „скуадра".
Какво не му достига на Бундестима?
Това май е големият въпрос. Вече на трети голям турнир след еуфорията от 2006-а Германия стартира като някакъв сериозен фаворит. Но лафовете „дошло е време за титла" засега са на халост. А и вече има критики към Льов, че съставът му е твърде раним психически и играе понякога твърде небрежно. В полуфинал с Италия или Испания това не се прощава. Все пак този отбор има още време „да зрее" и на мондиала може да е още по-силен.
Психолог или Мат льо Тисие за Англия?
Англия не може да бие дузпи и това вече става нелепо. В националния трябва да бъде назначен психолог, защото проблемът очевидно не е футболен. Или пък Мат льо Тисие, който през 80-те и 90-те вкара 46 от 47 дузпи за Саутхемптън в официални мачове. Той знае как се прави.
Ще бъдат ли някога ирландските играчи по-добри от феновете?
Отговорът изглежда лесен. Не. Но да се надяваме поне нивото на агитката да не пада, защото тя е радост за окото и ухото и неслучайно бе наградена от УЕФА.
Ще се развали ли някога прическата на Роналдо?
Трудна работа. Малко като да бие някой испанците...
Разбира ти главата... Като толкова те кефят италиЯнците, както ги наричаш, води си ги дома!
Remember! Ясно е, фен си на Италия, в частност на Калчото може би...за това и тези високопарни писания по адрес на Ман Ю и Ливърпул, нали?! Какво му беше хубавото на финала през 2003/04 между Юве и Милан? Това, че цял мач мъчеха топката, нали? Ман Ю през 2008 спечелиха ШЛ без загуба в турнира и играеха много атрактивен и директен футбол с Роналдо, Тевес и Рууни в атака. Направиха супер интересен мач с Челси. Имаше всичко, голове, картони, заряд, атмосфера, въобще - всичко заради което един фен седи пред ТВ-то! През 2005 Ливърпул направиха чудото и обърнаха след продължения и дузпи един Милан, който доминираше цял мач! Пропуските на Шевченко дойдоха в повече и се видя какво се получи... Та, мисълта ми е, че не бива да се подценяват Англииските отбори и тяхната игра! Всеки си има предпочитания, но на черното не може да кажеш бяло, така мисля аз!
Горане Интер от ШЛ с Моуриньо през 2010 имаха доста голяма пауза и не са били никога голям фактор (поне последните 20 години)...Реал след 2000 и 2002 с Дел Боске, въпреки многото "галактикос" на Ф.Перез нямаха успехи в Европа по това време... Барса, тогава ако не бяха с Рийкард са били с Антич и не бяха ставали шампиони от поне 4 години в Испания и бяха на приливи и отливи...но някое време помня, че взеха Давидс под наем или нещо такова и както бяха зле, направиха 20на мача без загуба. Без да омаловажавам постижението на Италианците от 2003, но имаха от всичко - спортно щастие, не оптимална форма на конкурентите и т.н...
Remember! Защо да се запознавам, след като съм бил свидетел на въпросния сезон? Пак подчертавам - не омаловажавам успеха на Милан, просто беше катеначо и скука! И какво Реал като бяха с Фиго, Роналдо и Зидан? Отпаднаха, нали...следващите години не можеха да се докопат до елиминации...както и да е. Всеки от тези отбори е име въс футбола, спор няма! Няма незаслужили победители, щом са спечелили, значи е имало защо!