За историята на съперничеството между отборите в Група "В" на Евро 2012 Холандия, Германия, Португалия и Дания днес вече ви разказахме в отделен материал.
Сега е време да разгледаме ситуацията поотделно във всеки един от тези така силни тимове, събрани по волята на съдбата в една група на Европейското първенство в Полша и Украйна.
Холандия
"Лалетата", които преди две години взеха за трети път сребърен медал от Световно първенство, са в ролята на водач на наречената с изтърканото до болка група "на смъртта".
Техният наставник Берт ван Марвайк бе упрекван, че на Световното в ЮАР през 2010 е изневерил на традиционния за Холандия атакуващ стил, но прагматичният подход изведе отбора на финал. И като контрапункт трябва да отчетем, че отново го загуби.
Единственият трофей в историята на "оранжевите" е европейската титла през 1988 и обичайната им роля е на тим, който печели всеобщи симпатии и се проваля накрая. Подобна бе ситуацията и на предишното Европейско първенство през 2008, когато холандците разпердушиниха в групата си Италия, Франция и Румъния с обща голова разлика 9:1, превръщайки се във фаворит за титлата, но се спънаха на четвъртфинала в Русия.
В квалификационната си кампания за Полша и Украйна "лалетата" отново демонстрираха великолепна резулатност - 37 гола в 10 срещи, което е лесно обяснимо с огромния им потенциал в атака, където за титулярно място се борят голмайсторите на Премиършип Робин ван Перси и на Бундеслигата Клаас-Ян Хунтелаар.
В последната контрола, загубена с 1:2 от България в събота, се видя, че има вариант двамата да са на терена едновременно, но РВП е в ролята на крило. С този пост отдавна се е примирил и Дирк Каут, който и в Ливърпул се мъчи по фланга.
По избор на треньора в центъра на халфовата линия до твърдата величина Уесли Снайдер или по крилото могат да играят още две от звездите - Рафаел ван дер Ваарт и Ариен Робен.
Освен Снайдер сигурен за мястото си е и дефанзивният халф Марк ван Бомел. Остава въпросителната дали Ван Марвайк ще пуска втори опорен в лицето на Найджъл де Йонг, както беше на Мондиал 2010 и в двете изиграни досега приятелски срещи през 2012 с България и Англия (победа за Холандия с 3:2 на "Уембли" през февруари) или ще рискува с пет от шестимата си блестящи офанзивни футболисти (Снайдер, Робен, Ван дер Ваарт, Каут, Ван Перси, Хунтелаар).
За зрителите със сигурност вторият вариант ще бъде по-привлекателен и "лалетата" отново биха спечелили много почитатели. Пък и от какво да се притесняват - казано в кръга на шегата, съдбата вече им намигна със загубата от България с 1:2. Преди 24 години те паднаха със същия резултат в контрола в навечерието на Евро'88 и след това ликуваха с титлата...
Дания
"Червеният динамит" на пръв поглед е аутсайдер и очакванията към него не са високи. Все пак отборът обаче винаги е способен да поднесе изненада, като най-яркият пример е титлата от Евро'92, когато също никой не очакваше подобен подвиг от датчаните.
Те също така имат традиция на успехи срещу Португалия и Германия. С лузитанците се срещнаха в последните две квалификационни кампании и завършиха първи, пращайки ги на бараж.
Последният им официален мач с Бундестима пък е през споменатата 1992, когато победиха с 2:0 на финала, а преди това бяха спечелили със същия резултат в груповата фаза на Мондиал'86.
Все пак сегашните възпитаници на треньора-рекордьор Мортен Олсен (с най-дългия стаж от всички свои колеги на Евро 2012 - дванайсет години на поста) трудно могат да се сравняват с неговото поколение от 80-те и с европейските шампиони от началото на 90-те.
Факт е липсата на поне една истинска звезда, като най-близо до това определение са защитниците Даниел Агер и Симон Кяер, бившият опорен халф на Ливърпул и Ювентус Кристиан Поулсен (32 години, играе във френския Евиан), 33-годишният ветеран Денис Ромедал, обещаващият плеймейкър Кристиан Ериксен (20 години, Аякс) и нападателят Никлас Бендтнер.
Именно атаката изглежда като най-слабото място на тима, като Бендтнер е безспорен там, защото просто няма кой друг. Около нападателя на Съндърланд са общо взето анонимните в международен план Михаел Крон-Дели (Брьондби) и Тобиас Микелсен (Нордселанд), както и играещите в скромни чуждестранни клубове Никлас Педерсен (Грьонинген) и Томас Каленберг (Евиан).
Може да стане така, че Олсен да съжалява, че се отказа с лека ръка от опитните Сьорен Ларсен и Петер Льовенкрандс, макар че единият играе в местния Орхус, а другият е дълбока резерва в Нюкасъл.
Лоша новина за селекционера дойде след контролата с Бразилия в събота (загубена с 1:3), в която контузия получи вратарят Томас Сьоренсен. Така опитният страж на Стоук Сити бе заменен в състава за Евро 2012 от сина на Петер Шмайхел Каспер, който още няма мач за националния, а титуляр вероятно ще стане резервата в Манчестър Юнайтед Андерс Линдегард.
Германия
Фаворити на букмейкърите и най-успешен отбор в историята на Европейските първенства с цели три титли и три втори места, върху момчетата на Йоахим Льов тегне бремето на големите очаквания, които поначало не носят нищо хубаво на тези, към които са насочени. Все пак дисциплината и трудолюбието, характерни за немците, би трябвало да предпазят трикратните европейски и световни шампиони от главозамайване.
Всъщност, за типично немски черти е трудно да говорим предвид факта, че сред 23-мата виждаме двама турци (Йозил и Гюндоган), двама поляци (Клозе и Подолски), ганаец (Боатенг), арабин (Кедира) и испанец (Гомес). Именно тази мултинационална картинка, следствие от разнообразните диаспори на територията на страната, в съчетание с най-добрата в света на футбола работа с юношите промениха облика на Бундестима от прагматичен, праволинеен и силов на отбор, който практикува радващ окото атакуващ и дори техничен стил на игра.
Уникален белег на "маншафта" е и неговата възраст - Германия има най-младия състав на Евро 2012, като 33-годишният Мирослав Клозе единствен е на повече от 30, след него се нарежда резервният вратар Тим Вийзе, който е точно на толкова, а Филип Лам (28), Бастиан Швайнщайгер (27), Пер Мертезакер (27) и Лукас Подолски (26) са ветерани с по 80-90 мача за националния отбор!
23-годишните Йозил, Бадщубер и Боатенг и 22-годишния Мюлер вече са утвърдени титуляри, а своя ред чакат и още по-младите таланти като Гьотце, Ройс и Гюндоган. Може би няма да ги видим като титуляри още на Евро 2012, но бъдещето на тази Германия е бляскаво и абсурдно младата средна възраст на състава е предпоставка за бъдеща хегемония дори и в световния футбол!
Рано или късно това поколение на Бундестима с подкрепата на следващото ще се отпуши, след като му писна все да се спъва в подножието на върха (второ място на Евро 2008, трето на Световните първенства през 2006 и 2010).
Много специалисти смятат, че в Полша и Украйна отборът ще извърви пътя докрай, но изявите в последните контроли не бяха обнадеждаващи. След гръмкия финал на 2011 г., когато немците разбиха с 3:0 стария си враг Холандия, който по-късно им бе отреден от жребия като съперник в групата, последва домакинска загуба през февруари от Франция с 1:2, а шокиращото поражение в събота с 3:5 от Швейцария в Базел породи сериозни притеснения относно класата на защитата.
Вярно е, че съставът бе до голяма степен експериментален, а капитанът Лам не игра в този мач, но трябва да се има предвид, че останалите му съотборници в отбрана не са на неговото ниво.
В другите игрови линии всичко е "по мед и масло", като вратарят Нойер е един от най-добрите в света, Швайнщайгер, Кедира, Йозил, Мюлер и Кроос са халфове, за които мечтае всеки треньор, а в нападение Льов има приятната задача да избира двама измежду неостаряващия голмайстор Клозе, новото попълнение на Арсенал Подолски и авторът на 40 попадения за Байерн през сезона Гомес.
Португалия
Лузитанците ще са единственият отбор в тази престижна компания, който не е триумфирал с европейската купа. Във всичките си пет участия на такъв форум те обаче неизменно излизат от групата и ще се постараят и Евро 2012 да не направи изключение.
Макар и да са "клиенти" на Дания в последно време, португалците могат да се похвалят че такива за тях са холандците, които елиминираха на Мондиал 2006 и Евро 2004 и преди това в квалификациите за Световното през 2002, така че имат упование и в статистиката за своите шансове за продължаване напред.
Най-голямото упование обаче е персонифицирано и се казва Кристиано Роналдо. Но и освен него съставът е богат на звезди в лицето на футболисти като Нани, Раул Мейрелеш, Пепе и Фабио Коентрао.
Подобно на датчаните, и Португалия страда от липса на централен нападател от топ класа, като в тази роля най-често е Елдер Пощига от Реал (Сарагоса) или Хуго Алмейда от Бешикташ. За дефицита на качествени тарани говори достатъчно ясно фактът, че най-резултатният местен играч в Примейра лига е някой си Жоао Томас от Рио Аве, който с 11 гола дели шесто място при стрелците в изминалото първенство, като пред него са петима чужденци.
Именно този недостиг накара наставника Пауло Бенто сензационно да включи сред 23-мата 20-годишния Нелсон Оливейра от Бенфика, който има само 2 мача като титуляр при "орлите".
Суперзвездата Кристиано Роналдо обаче е оптимист въпреки тежките съперници и обяви титлата за цел на отбора ... "Наясно съм, че не сме в ролята на фаворити и се радвам за това", сподели вчера голмайсторът на Реал (Мадрид).
Селекционерът Бенто бе по-скромен в амбициите, заявявайки клиширано, че първата задача е класиране на четвъртфиналите, а оттам нататък ще се мисли мач за мач.
