Пари Сен Жермен прилече Максуел, но не онзи дето сложи името си на екипите на Славия навремето. Европейски шампион с Барселона, бразилец. Челси взе Гари Кейхил, който не е кой знае какъв футболист, освен, когато играе срещу България...
И толкова. Януарският трансферен прозорец е скучен дотолкова, че почти забравихме за съществуването му. Вероятно до края на 31-ви ще имаме продажба на Карлос Тевес, ако някой успее да го извади от блаженството му в Аржентина и да прекъсне поредния му мач по голф, за да го докара да подпише.
За сравнение миналият януари беше драматичен. В последния ден Челси извади 50 милиона лири за Торес, а Ливърпул взе Керъл за 35. Вероятно само тези трансфери стигат, за да се докаже правилото, че по средата на сезона големи сделки не бива да се правят. Някои от най-големите треньори в професията го доказват през годините.
Сър Алекс Фъргюсън неведнъж е подчертавал, че през януари се купува само при изключителни ситуации. В момента неговият Юнайтед има 7-8 контузени играчи, но шотландецът пак не прибягва до трансферния прозорец. Защото една сделка с привличане на наистина силен играч сега ще отнеме от концентрацията и на треньора, и на отбора, а може да наруши и баланса в състава. Което при гонитбата за титлата може да се окаже фатално.
Има и друг момент - цената. За да вземеш аса на Лил или Порто (класически примери за отбори, създаващи и продаващи звезди) през януари ще се бръкнеш дълбоко. Защото неговата продажба е тежка за сезона на продаващия отбор, а и няма време за преговори и пазарлъци около цената.
Средата на сезона е отличен повод да ти одерат кожата при продажба - примерите с Керъл и Торес важат и тук...
В този дух преди години се бе изказал и Отмар Хицфелд. „Лятото е времето, когато композираш отбора си за година напред - твърдеше швейцарецът. - Тогава взимаш решенията и привличаш нужните играчи. Те правят пълноценна подготовка и са част от клуба и отбора за старта на сезона. Януари е време за експерименти, а аз не ги обичам."
Така е.
Торес е отличен играч, който изглежда не на мястото си. Отчасти вероятно, защото той нямаше време да се отърси от огромния натиск и бреме. С неразопаковани куфари в Лондон му се наложи да влезе и да играе, и то с белега на 50-те милиона, а и в съблекалня, пълна със звезди. Вече година Хлапето не може да се отърси от шока. Според мнозина експерти на Острова, ако Челси бе изчакал до лятото, сега щеше да има пълнокръвния Фернандо, готов, с правилна нагласа и психическо състояние. И, разбира се, вкарващ голове.
Англия не е единственият пример. Там няма зимна пауза и времето за адаптация след евентуален януарски трансфер е най-малко. Подписваш, снимаш се с фланелката и излизаш да играеш. Но и в страните със зимна пауза тази година големи сделки липсват. Нито Ювентус, нито Милан, нито например Байерн, се хвърлиха на пазара. Големите отбори рядко пазаруват през януари.
При някои от тях има и факторът Шампионска лига. За да вземеш сега играч от голяма класа, на правилната цена, а и да не е играл наесен в турнирите, за да можеш да го картотекираш за елиминациите - това изглежда като изкуство.
И така - чакаме 31 януари. Вероятно в последния ден изненади все пак ще има. Но драмата отпреди година едва ли ще се повтори. Урокът е научен.
