Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той пие, татуира фенове и е капитан на отбор от Бундеслигата

Историята на лидера на Унион Берлин Кристофър Тримел
остепенно клиентелата му расте, а след промоцията на Унион в елита се стигна до куриоз. В пристъпа си на еуфория Тримел обеща, че ще нашари няколко фена на берлинчани в чест на най-големия успех в клубната история. "Няколко" се оказаха 90 желаещи, а австриецът беше изумен: "Това ще ми е добър урок за в бъдеще: никога да не давам обещания с толкова много алкохол в кръвта".
Тримел не се притеснява от факта, че обича да пие. Знае как да го прави, за да не му пречи на футбола. "Дори и на нас футболистите ни е позволено да пийнем в в почивния ден. Разбира се, не сме алкохолици и спазваме диета, но е хубаво да се поотпуснем. Иначе е безумие да се пие преди тренировка. Излизаш на терена и имаш чувството, че ще умреш около хиляда пъти. Като ти се случи един-два пъти и повече не се повтаря", философски обяснява австриецът, който в дома си има богата колекция от вина и различни спиртни напитки.

Унион е сред култовите клубове не само в Германия, но и в Европа. "Старото лесничейство" събира предимно хора от работническата класа и такива с леви убеждения. На трибуните има социалисти-интелектуалци, но и пънкари, рокери, метъли и въобще всякакви интересни екземпляри. Говорим за по-старото поколение почитатели на берлинския клуб. Младите са друга бира, а и Sepultura и Exploited вече не са на мода.

Унион обаче продължава да носи онзи неповторим дух, който ни кара да вярваме, че футболът и любовта към него ще бъдат вечни. Клубът е малък за стандартите на Бундеслигата, но и това е част от чара му. Големи - колкото щеш. Но все по-стерилни, все по-бездушни и апатични към запалянковците си. Печатници за пари. За много пари! А това, което печата Унион, е единствено история и футболен любовен роман.

Преди няколко месеца берлинчани излъгаха Щутгарт (2:2 и 0:0) в плейофа и получиха право да играят за първи път в елитното ниво на германския футбол. Животът им не започна приказно в Бундеслигата и на старта бе регистриран погром у дома срещу стабилния РБ Лайпциг - 0:4. Седмица по-късно просветна надежда с равенство 1:1 като гост на Аугсбург, а в последния ден на август над 20 хиляди на "Старото лесничейство" пяха, танцуваха и се веселиха след 3:1 над могъщия Борусия Дортмунд и първата победа в ешелона на богатите. След последния съдийски сигнал купонът бе поведен от един татуиран здравеняк, който цял мач с капитанската лента бранеше като лъв полето на домакините от набезите на Алкасер, Санчо, Ройс, Бранд и останалите звезди на треньора Люсиен Фавр.

Името му е Кристофър Тримел и започва шестия си сезон в Унион. За живота му пък може да се заснеме сериал с поне шест сезона и, гарантираме ви, че всеки от тях ще бъде интересен.

Тримел е австриец и в началото на следващата година ще навърши 33. Първият му професионален клуб е Рапид Виена, за който има близо 150 шампионатни мача и 20-ина попадения. Най-големите му успехи с виенчани са три втори места в австрийското първенство. Но казва, че пробивът с Унион до Бундеслигата значи повече за него.

Любопитното е, че в миналото футболът винаги е бил второстепенно занимание за Тримел. Той израства в малко селце в Австрия, в което завършва училище и тренира в местния отбор. По-късно заминава за Виена да следва висше образование и докато учи, работи на непълно работно време като общ работник на строителен обект. Мечтата му е да влезе в художествената академия, тъй като е добър в рисуването. Кристофър дори се пробва в академията, но в деня на приемния изпит... губи папката с творбите си.

Не се отказва от футбола, въпреки че не си прави илюзии за професионална кариера - все пак е на 21 и във визитката му има единствено няколко мача в селските дивизии. Отива в аматьорския АСК Хоритшон, но чудото става и само след един сезон е забелязан от гранда Рапид. Така на 22 Кристофър Тримел дебютира на професионално ниво в австрийската Бундеслига.

"Мислех си, че от футбола мога да припечелвам, колкото да си плащам образованието. Но се оказа точно обратното. В момент, в който не вярвах, че бъдещето ми е свързано със спорта, футболът стана номер 1 в живота ми", с усмивка разказва футболистът.

Кристофер обаче не изоставя и другата си голяма страст - рисуването, която постепенно прераства в ново хоби - татуиране. "Още с първата си заплата като професионалист си купих малък апартамент. Най-добрият ми приятел беше татуист и уговорката ни беше следната: може да живее в жилището ми, но в замяна трябва да ми прави татуировки. Тогава се запалих и му станах ученик. Малко по-късно започнах и първите си опити", споделя играчът.

В началото Тримел просто рисува скици за татуировките си, а през 2014 г. сериозно възнамерява да отвори собствено студио. Точно тогава обаче идва офертата от Унион и се премества в Берлин.

През следващата година съпругата му му подарява машинка и така започва карирерата му на татуист. Бойното му кръщение е доста странно - някаква риба, наподобяваща шаран, на крака на масажиста на Унион Томас Ридел, която и до днес "плува" на крака му. Постепенно клиентелата му расте, а след промоцията на берлинчани в елита се стигна до куриоз. В пристъпа си на еуфория Тримел обеща, че ще нашари няколко фена на берлинчани в чест на най-големия успех в клубната история. "Няколко" се оказаха 90 желаещи, а австриецът беше изумен: "Това ще ми е добър урок за в бъдеще: никога да не давам обещания с толкова много алкохол в кръвта".

Но Кристофер не се отметна и татуира запалянковците. Нямаше как всички, но петима от тях вече имат по телата си картинки от клубния капитан. Естествено - не им взе нито цент. "Как ще ми плащат за това? Хората го заслужават. Абсолютно всички - от феновете до служителите в офисите на клуба."

Тримел не се притеснява от факта, че обича да пие. Знае как да го прави, за да не му пречи на футбола. "Дори и на нас футболистите ни е позволено да пийнем в в почивния ден. Разбира се, не сме алкохолици и спазваме диета, но е хубаво да се поотпуснем. Иначе е безумие да се пие преди тренировка. Излизаш на терена и имаш чувството, че ще умреш около хиляда пъти. Като ти се случи един-два пъти и повече не се повтаря", философски обяснява австриецът, който в дома си има богата колекция от вина и различни спиртни напитки.

Представяли ли сте си, че народният отбор на Берлин може да има някой, който е по-подходящ за негов капитан?

Най-четените