Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Игра на дронове: 5 години след футболната война в Белград

Исмаил Морина шокира футболния свят, след като пилотираният от него дрон развя флага на Велика Албания над стадиона на Партизан в Белград
Исмаил Морина шокира футболния свят, след като пилотираният от него дрон развя флага на Велика Албания над стадиона на Партизан в Белград

Този месец се навършват точно пет години, откакто един дрон за малко не разпали нова Балканска война – точно столетие след избухването на оригиналната такава. На 14 октомври 2014 г. албанецът Исмаил Морина шокира футболния свят, след като пилотираният от него дрон развя флага на Велика Албания над стадиона на Партизан в Белград по време на европейската квалификация между Сърбия и родината му.

Скрит с дистанционно в ръка сред сенките на православна църква, намираща се в близост до стадиона, Морина разпали дипломатически конфликт, какъвто футболният свят за последно бе виждал по време на печално известния мач между Динамо Загреб и Цървена звезда в началото на 90-те години.

Пет години след онази скандална нощ в Белград голяма част от въпросите, които витаеха около играта на дронове, намериха своя отговор. Затова нека се върнем към самото начало на тази история, започнала всъщност четири години преди събитията в сръбската столица.

И така – кое всъщност накара Морина да рискува живота си, за да спусне дрон над футболен мач? Лудост, заради която се превърна в национален герой в родината си (а и в Косово), а в същото време в Сърбия му бе издадена (неофициална) смъртна присъда.

В началото бе... Иван Грозни

От 2004 г. Морина живее в Милано, където работи като кранист. Женен е за италианка и има две деца. Една октомврийска вечер на 2010 г. албанецът се прибира вкъщи след поредната смяна, пуска телевизора си и попада на квалификационния мач между Италия и Сърбия за Евро 2012. Сблъсъкът в Генуа е прекратен още в самото му начало, след като сръбските фенове успяват последователно да се сбият с полицията пред стадиона, да атакуват автобуса на своя (!) отбор и да срежат част от огражденията на сектора за гостуващата агитка. Най-деен е ултрасът на Цървена звезда Иван Богданов (наречен впоследствие от италианските медии Иван Грозни), който с ледено спокойствие реже оградата. В един момент той взема флага на Албания и го запалва – горе-долу по същото време в сръбския сектор е разпънат и банер, гласящ „Косово е Сърбия“.

Следящ с невярващ поглед събитията в Генуа от апартамента си в Милано, Морина си обещава, че един ден ще отмъсти на сръбската агитка. „Казах си: „Майната ви, защо горите флага на Албания, след като дори не играете с нас?!” Дадох си дума, че рано или късно сърбите ще си платят за това кощунство”, разказва Морина година след атаката с дрона в Белград.

Без да подозира, съдбата му поднася възможността „да си отмъсти“ по-скоро, отколкото той самият е очаквал. Въпреки политиката на УЕФА да разделя държави, между които има дипломатически проблеми, когато се тегли жребий, по една или друга причина въпросните правила не се отнасят за отношенията между Сърбия и Албания. Двете страни не са се срещали на футболния терен от Балканската купа през 1977 г., когато Сърбия все още е част от Югославия. В сърцето на конфликта помежду им е Косово – територия от особено историческо значение за сръбските националисти, населена предимно с етнически албанци.

През 1389 г. сръбският принц Лазар предвожда войска, която е значително превъзхождана по численост от армията на султан Мурад. Османците печелят битката, но султанът губи живота си, а в сръбската история събитията от Косово Поле остават като вечен символ на безумната храброст. В края на 90-те пък избухва Войната в Косово, довела до бомбардировките на НАТО над Белград. В последния засега въоръжен конфликт на Балканите албанците вземат страната на Косово и фитилът в отношенията между Сърбия и Албания е запален. След като жребият на УЕФА отрежда двете държави да бъдат в една квалификационна група за Евро 2016, старите рани се отварят отново, а Морина получава възможност да изпълни заканата си за отмъщение.

„Човече, ти си известен! Навсякъде говорят за атаката!“

Когато Морина вижда, че първата евроквалификация ще се проведе в Белград, идеята за атаката с дрона все още не се е зародила. Тя му хрумва съвсем случайно, след като се среща със свой приятел, купил дрон като подарък за сина си. Морина наблюдава как момчето си играе в милански парк и постепенно в главата му се настанява мисълта да пусне дрон с политическо послание над стадиона в сръбската столица. Албанецът веднага си купува дрон, но чупи не един, а цели два, преди да се научи да го управлява. След това започва да проучва периметъра около стадиона с Google Earth, търсейки потенциални места, от които да контролира летящия обект. Дори пътува до Белград, за да огледа лично района. И тук допуска грешка, която едва не му коства цялата операция. Оказва се, че през цялото време Морина изучава зоната около „Мала Маракана“, стадиона на Цървена звезда, докато мачът всъщност ще се играе на арената на Партизан (която за негово щастие не е далеч). Осъзнал пропуска си, албанецът се завръща в Белград и намира перфектното скривалище – купола на църквата „Архангел Гавриил“. Най-важното е, че тя е в рамките на периметъра, в който дронът може да лети, докато е управляван с дистанционно от разстояние.

Няколко дни преди мача Морина и негов приятел тръгват с кола от Италия към Белград. На границата между Хърватия и Сърбия автомобилът е спрян и щателно претърсен от местната гранична полиция. Един от униформените открива дрона, но не се усъмнява, когато Морина обяснява, че това е подарък за сина на негов приятел. Два дни преди срещата албанецът скрива дрона и дистанционното в църквата. Самият той пристига в православния храм 17 часа преди първия съдийски сигнал. Когато настъпва моментът, Морина пробва да вдигне дрона с флаг, който обаче се оказва прекалено тежък. За негово щастие резервният не създава подобни проблеми и албанецът започва да насочва дрона към стадиона...

Според първоначалния му план летателният апарат, развяващ флага на Велика Албания заедно с ликовете на двама албански патриоти, трябва да премине над терена, след което да се върне обратно в църквата. Оттам Морина възнамерява да избяга с автомобил, паркиран на около километър от църквата. И тук нещата се объркват зверски. Преди албанецът да е успял да издигне дрона на безопасно разстояние, флагът е сграбчен от сръбския национал Стефан Митрович. Футболистите на гостите дотичват мигновено, за да вземат знамето, но това отприщва меле на терена, в което се включват стюарди и фенове на домакините. По ирония на съдбата един от ултрасите, появили се на терена, е Иван Богданов – човекът, „вдъхновил“ атаката с дрона.

В същото време, паникьосаният Морина зарязва дистанционното в църквата и започва да тича към очакващия го автомобил за бягство. Изведнъж пътят му е пресечен от полицаи, които се отправят към стадиона. Налага се албанецът да се крие известно време под една паркирана кола, докато униформените отминат. Стигнал веднъж до собствения си автомобил, Морина потегля веднага към границата с Косово. Едва когато я преминава, получава обаждане от свой приятел, който му казва: „Човече, ти си известен! Навсякъде говорят за атаката!“.

Обратно на стадиона хаосът е пълен. Мачът е прекратен, а албанските национали се скриват в съблекалнята, страхувайки се от развилнялата се навън тълпа, готова да ги линчува. Тъй като на стадиона няма гостуващи фенове от съображения за сигурност, първите подозрения падат върху брата на албанския премиер Еди Рама – Олси Рама, един от малцината албанци във ВИП ложата в Белград. Олси е арестуван, но бързо е освободен поради липса на доказателства. Напрежението е толкова голямо, че двете страни са готови да скъсат и без това крехките си дипломатически отношения. В Сърбия говорят за „добре планирана терористична атака“. Виртуалното пространство пък е залято от конспиративни теории. Някои от тях твърдят, че извършителят е член на Ислямска държава, други са убедени, че е провокатор, нает от сръбските спецчасти, за да сътвори конфликт с Албания. Във Фейсбук се появяват десетки смъртни заплахи по адрес на анонимния бунтовник. Медиите в Белград гръмват, че сръбски бизнесмен, живеещ в Чикаго, е предложил 1 млн. евро награда за залавянето му.

Герой за едни, враг за други

В месеците след скандала с дрона идентичността на пилота му все още не е разкрита. До момента, в който 33-годишният Морина не излиза и не казва в албанския национален ефир, че именно той е човекът, развял флага над стадиона в Белград. За най-голямата фен фракция в Албания Red and Black той е национален герой. За ултрасите в Сърбия албанецът е подвижна мишена и персона нон грата. В резултат на многобройните заплахи и закани Морина премества семейството си от Милано в Тирана. Феновете на националния отбор започват да патрулират пред дома му, а някои от тях влизат в ролята на негови лични охранители. Самият Морина обикаля Албания и Косово, където често гостува на събирания на местни националисти, с пистолет подръка. Оказва се, че оръжието е незаконно притежавано и през октомври 2015 г. Морина е арестуван. Три месеца по-късно той отново е на свобода. И така до юни 2017 г., когато на път за Италия е задържан от властите в Хърватия, които са готови да го екстрадират в Сърбия. Там го очаква съдебен процес заради инцидента с дрона. Морина обаче твърди, че съдебната система в Белград няма да се отнесе справедливо с него, а хиляди албански фенове излизат на протест по улиците на Тирана в негова защита. В крайна сметка пилотът на най-известния дрон на планетата е преместен от Дубровник в италиански затвор, откъдето е освободен в средата на 2018 г.

Днес Морина избягва медийните изяви. След онази октомврийска вечер в Белград преди пет години животът му никога повече няма да е същият – за добро или лошо. По всичко личи, че в играта на дронове, започната от самия него, краен победител няма как да има.

Най-четените