Дузпите във футбола винаги са били нещо специално и екзотично. Подправка към един двубой, която променя почти напълно вкуса му.
11-метровите наказателни удари са адреналинова инжекция за абсолютно всички, които пряко или косвено участват в срещата. Като започнем от човека зад бялата точка, минем през вратаря, който трябва да парира удара, футболистите на единия и другия отбор, феновете на двата тима и стигнем до личностите пред екрана, които дори да не харесват играта, по някакъв начин са привлечени именно от този неин компонент.
Дузпата означава напрежение и отговорност, но и чувство на приятна наслада и радост. Тя дава на играта някаква допълнителна интрига. Доставя едновременно чувство за несправедливост и възмездие.
Понякога се получават ситуации на брутални влизания в наказателното поле, друг път на нелепи докосвания с ръка или непремерени шпагати. В един много специален случай пък говорим за солидна доза актьорски умения и талант, които са по-познати като симулация, както и често свързвани с благословии за майката на съдията от страна на потърпевшите.
Един от първите съвети, които дават на начинаещите съдии е: „Добрият рефер не трябва да е център на вниманието. Трябва респектиращо да си върши работата без да бъде забелязван.“
Да, обаче когато става дума за изпълнение от бялата точка, именно официалните лица трябва да поемат отговорност, попадайки под светлината на прожекторите. А това, че го правят често, не винаги означава, че си вършат работата зле.
Кои обаче най-често обичат да бъдат „звездата на вечерта“ в меката на футбола – Англия? Може да разберете в галерията имената на реферите, които дадоха най-много дузпи през миналия сезон.
"дузпаджии" - откъде ги измисляте тези думи?