Провеждането на „Турнира на шампионките" в София в края на тенис сезона отново даде повод да се потърси сметка за това как се харчат държавните пари в спорта. Или по-точно, за какво се харчат. Без съмнение, „Турнирът на шампионките" е най-голямото събитие в историята на тениса у нас - награден фонд 750 000 долара и няколко звезди.
Щеше ли обаче това да бъде възможно, ако държавата не беше покрила част от сметката. Общият бюджет на турнира възлиза на 2,7 милиона лева, като 1,5 милиона от тях идват от държавата, а 300 000 струва правото да организираш този турнир. Затова и не трябва да се учудваме на радостните възгласи от страна на WTA (Женската тенис асоциация), че е напълно възможно у нас да се организира „постоянен турнир".
Защото точно осигуряването на държавно или обществено финансиране е най-големият проблем на спорта в развитите държави и затова всеки подобен жест се посреща възторжено - от Бърни Екълстоун до главният изпълнителен директор на WTA Стейси Аластър.
Държавата у нас използва пари от бюджета, за да подпомага развитието на спорта, това е едната гледна точка, другата е: да си прави PR с парите на данъкоплатците. Интересното е, че едни и същи примери могат да обслужат и двете тези.
Тенис турнир като този, който се проведе в зала „Арена Армеец" е красиво украшение за всеки голям град, присъствието на Цветана Пиронкова в схемата би трябвало да е важно за родните фенове, но истината е, трибуните така и не се напълниха със зрители в хода на турнира.
Контрастът с мачовете на националния отбор по волейбол е поразителен. За да играят българите на Олимпиадата в Лондон, БФВ (Българската федерация по волейбол) и отново държавата в лицето на Министерството на спорта порахчиха милиони, включително и финалния квалификационен турнир, където срещнахме сили от ранга на Пакистан.
Но може би всички са доволни от инвестицията, защото представянето на България във волейболния турнир в Лондон беше страхотно и наистина накара феновете да се гордеят с националите. Което обаче не може да се каже за другите ни олимпийци - след Лондон 2012 финансовият министър Симеон Дянков смутено обясни, че държавата е дала 100 милиона лева (няма грешка, 100 милиона лева), а резултатите срещу тези пари са повече от скромни. Станка Златева взе бронзов медал в женската борба, а Тервел Пулев - бронзов в бокса. И това е.
Другите ни представители наистина останаха в графата „... и други". Олимпиадата беше през лятото, а досега от министър Свилен Нейков и неговото ведомство, както и от БОК и глас не се е чул какво ще се случи, след като бяха изхарчени толкова много пари за толкова скромни резултати. Ще има ли нов начин за разпределение на държавните инвестиции в спорта или всичко ще си продължи по старому.
Правителството на Бойко Борисов използва социалистическия постулат, че спортът е витрината на държавата и харчи пари - най-общо за спорт - обаче му липсват резултати. Намесата на държавата в спорта става все по-сериозна - от обвързването на популярни футболни клубове с компании, посочени от премиера до дотирането на БНТ с пари на данъкоплатците за излъчването на футболни мачове по телевизията. Което вече е прекалено.
Но лошото е, че няма смислена и стройна политика за това как държавата трябва да инвестира в спорта. Няма и няма кой да обясни защо това е така. Единствените, които изостанаха в усвояването на милиони са „организаторите на Формула 1" Румен Петков и Богдан Николов.
Двамата извадиха лошия късмет да организират мотоциклетно шоу в зала „Арена Армеец" на която бяха поканили и Бойко Борисов да връчва купи или на него да му дават купа, няма значение, а публиката взе, че го освирка - него, Свилен Нейков и другите „костюми", наредени около тях. На пресконференцията след състезанието Николов не си сдържа нервите и обясни, че публиката е „глупава", като е бил наясно какви ще са последствията. Финансирането за развитието на мотоциклетизма у нас и в световен мащаб от страна на държавата пресъхна, поне официално и БФМ увисна с неплатени сметки пред FIM и в невъзможност да си проведе международните състезания.
Всъщност, точно БФМ е пример за това как може да се харчат сериозни държавни пари за всякакви световни, европейски и други мотоциклетни състезания, към които обаче интересът в светове мащаб е скромен и да се отчитат гръмки резултати при почти нулев зрителски интерес. Така моторите стигнаха до нивото на вдигането на тежести - „успешен" за България спорт, с много отличия и постижения, но в същото време спорт, който ако трябва да доказва, че е жизнеспособен без държавните пари и да разчита на интереса на зрителите към него, ще умре за броени дни. След фиаското на Николов и Петков, на бившия вътрешен министър му остана само възможността да обикаля сутрешните блокове на телевизиите и да се оплаква, че държавата не дава пари, а Богдан от време на време припомня, че трябва да закрие федерацията защото няма средства. Мъка...
Пък за ските и Цеко от Алеко изобщо да не повдигаме дума, че там заради влекове, експлоатация на ски писти и други подобни накрая ще се окаже, че Борисов ще си получи сметката на изборите - от тези, които протестираха на Орлов мост и други, които споделят идеите им. И ще стане като във вица за един от първите подаръци на новия папа - сметката за Тайната вечеря, нали го знаете?
За съжаление, подобни примери има много. Което доказва едно - у нас липсва държавна политика за инвестиране на парите на данъкоплатците в спорта. Няма ясни критерии за какво трябва да се дават тези пари - за организиране на големи спортни събития с или без българско участие или за провеждането на състезания, които привличат сериозен зрителски интерес. И докато това е така, феновете ще се мръщят, а политиците няма да имат смислено обяснение за това как харчат парите на данъкоплатците. Което, всъщност е лошо за нас.
