Да вкара в дерби се случва и на новобранец.
Само взимаме българската класика Левски - ЦСКА и се сещаме за имена като Мануел Мендоса (син), Серж Нюаджи (червен) и други, останали иначе анонимни за световния футбол.
Но решили вечното дерби у нас и завинаги вписали име във фолклора му.
Да, да станеш герой веднъж се случва, а този велик миг остава понякога и най-високата точка в кариерата.
Но да си герой с рекордни голове или дори да ти лепнат прякора Съндърландоубиец - какъвто е случаят с Шола Амеоби, ето това е постижение.
Но за Амеоби - след малко.
В Ел Класико между Реал и Барселона №1 е Лионел Меси, решил куп дербита и вече с 21 гола изпревари легенда като Алфредо ди Стефано.
Но когато тръгнеш с хеттрик в първия си суперсблъсък с големия съперник... Няма как да не е твоят мач.
В Рим името на Франческо Тоти всява ужас във феновете на Лацио, защото капитанът на Рома рядко пропуска да ги накаже, а още по-дразнещ за синята част на Вечния град е навикът му да трие сол в раната след головете в дербитата с подигравателна радост, тишърт, селфи или... всеки път някаква нова гавра.
В Южна Америка има един велик мач, който постоянно е обявяван и за №1 в световен мащаб.
Дори над Барса - Реал.
В историята на Бока - Ривер своят отпечатък са оставили хора като Диего Марадона, Габриел Батистута, Енцо Франческоли...
Но голмайстор №1 в мача за всички времена е Ангела - Анхел Лабруна, играл за великия Ривер от 40-те години на миналия век, наричан Машината.
Връщаме се в България и си избираме по един култов герой, създаден и живеещ за дербита.
Георги Иванов - Гонзо вкара 15 пъти на ЦСКА, като би всички рекорди.
Доста от попаденията бяха решителни - шампионски, донесли купа или просто победни.
Армейците си имат Стойчо Младенов, който наниза 6 поредни победи над Левски като треньор - нещо, което в наши дни при сравнително изравнените възможности на отборите си е направо впечатляващо!
Гонзо и Стойчо са си големи фигури за двата български гранда и щяха да са такива дори без споменатите суперпостижения в дербитата.
Но не такъв е случаят с Шола Амеоби, споменат по-горе.
Нападателят не беше някаква звезда на Нюкасъл, но е завинаги татуиран върху сърцата на феновете в града.
Защото винаги вкарваше на Съндърланд...
И от този ключов факт се появи малко плашещото му прозвище.
Shola the Mackem Slayer.
Ще рече - Шола, убиецът на "Макеми" - хората, които живеят в Съндърланд са известни с това име в Англия.
Е, поне Амеоби си има прякор.
Ако си играл 10 години в един отбор и не си направил достатъчно поне това да си имаш, значи си проспал най-важните моменти.
Особено дербитата.
Битката за слава, прякори, репутация и място в историята се води най-вече в тях.
Повече може да видите в галерията.
