Диего Марадона се сприятелява с топката веднага след прохождането си, а тя е постоянната му компания на улицата. Диего играе с по-големите, но въпреки сериозната улична закалка, физиката му не бележи значителен прогрес.
Треньорът на юношеския Архентинос Хуниорс Франсис Корнехо обаче няма съмнения в качествата на дребничкия левичар и Диего е важна част от серията от 136 мача без загуба на тима. Представянето на Марадона не остава незабелязано от треньорския щаб на мъжете и на 20 октомври 1976 г. той прави дебюта си за представителния отбор. 15-годишният Диего влиза за Архентинос Хуниорс в мач от първа дивизия срещу Тайерес де Кордоба.
21 сезона по-късно той ще завърши футболния си път в Бока Хуниорс с поражение 1:2 от Ривър Плейт в дербито на 29 октомври 1997 г. Повече от две десетилетия преди това на футболната му магия се радват още Барселона, Наполи, Севиля и Нюелс Олд Бойс.
Противоречив от самото начало
С 34 гола в 91 мача Диего Марадона е вторият най-резултатен аржентински национал след Габриел Батистута. Той дебютира за "гаучосите" на 3 април 1977 г. в мач срещу сборна селекция. Скоро натискът върху селекционера Сезар Луис Меноти да го включи в състава за предстоящите световни финали става огромен. Аржентина вдига Златната Нике, но без Диего, който се струва твърде млад на Меноти и остава извън групата.
Следващото лято Диего е вдъхновение за младежите, които печелят световното първенство в Япония. "Това беше най-забавният ми момент на футболния терен", заявява по-късно той. "Нищо освен дъщерите ми, не ми е донесло толкова голямо удоволствие."
Но освен футболен гений, Марадона е и напълно непредвидим. Той може да излъже цял отбор с невъобразими за човешкото съзнание финтове, но може и да открие огън с въздушна пушка срещу журналисти или пък да обиди Папата по националната телевизия.
Диего винаги е бил магнит за крайностите, но на терена правеше каквото му харесва и по начин, по който никой друг не можеше. "Нещата, които мога да направя с футболна топка, той може да повтори с портокал", обичаше да казва френската легенда Мишел Платини и това май изчерпва всичко.
Балансът бе ключов за него на терена, което е иронично като се има предвид трудностите му да открие равновесие във всички аспекти извън футбола... Ел Гранде беше неудържим на терена. Но той нямаше спиране и в живота, когато си науми, че трябва да направи нещо.
Издръжливост и величие
На световното през 1982 г. не се видя много от магията на Марадона. Аржентина загуби първия мач от Белгия, след което победи Унгария и Ел Салвадор. Марадона вкара два гола срещу унгарците, но не успя да повтори упражнението срещу Италия и Бразилия във втората фаза. Срещу "селесао" изпусна нервите си и получи червен картон, а "гаучосите" не успяха да защитят титлата си от 1978-а.
Финалите в Мексико бяха съвсем друга бира. Диего наниза пет гола - един срещу Италия и по два срещу Англия и Белгия на четвъртфиналите и полуфиналите. Отборът на Карлос Билярдо стигна до финал и защити репутацията си. Най-великият играч на планетата вдигна световната купа след победа с 3:2 над ФРГ.
Четири години по-късно дойде първенството в Италия, където Марадона се бе превърнал в Бог за тифозите на Наполи. Въпреки контузията в глезена, капитанът води отбора си в битките с Бразилия, Югославия и Италия във фазата на елиминациите. Дон Диего обаче остана безпомощен, след като Анди Бреме реализира победната дузпа за ФРГ в 85-та минута на финала на "Олимпико" в Рим.
Нататък историята е още по-позната. Лъкатушене между житейски крайности и скандали, начало на треньорска кариера, филм на големия Кустурица, няколко посещения в Неапол, които накараха Везувий да се чуди какво става в града под него... И все същата неугасваща любов към 15-годишното къдрокосо момче, което на 20 октомври 1976 г. започна регионална битка срещу Тайерес де Кордоба, след което покори планетата. Завинаги!
