Финансовата криза нагази тежко във волейбола и ако през есента на 2008 година тази дума беше екзотика, то днес е най-тежката присъда за клубовете в цяла Европа. Поне за тази Европа на запад от България.
И докато във Франция намаляването на бюджетите през последните години беше подминато без особено внимание, в Меката на този спорт - Италия, кризата нанася своя съкрушителен удар. Един клуб фалира и отказа участие в Серия „А1", друг бе на крачка от закриване.
Кризата нанесе щети и върху най-свързвания с България клуб - Тренто. Проектът на Радостин Стойчев изживя 6 шеметни години, през които скромният тим от областта Адидже се превърна в най-успешният клуб на планетата.
С 3 титли на Италия, 4 на света и 3 в Шампионската лига Тренто изглеждаше като организация, която никога не би срещнала финансови проблеми. Събитията от последните месеци показаха обратното. Клубът започва най-важната си битка, която няма да бъде на волейболното поле.
Президентът Диего Мосна определи промяната, която предстои, като „революция". Тренто ще трябва да се справя със сериозно намален бюджет - от 6 млн. евро през миналата година до 4 млн. за предстоящия сезон. Това означава сериозно прекрояване на състава, свиване на разходите и солидно преструктуриране.
Сигурно към момента е оставането на треньор Радостин Стойчев, който заедно с Матей Казийски вече е със статут на легенда в града под Доломитите. След всичко спечелено във волейбола на клубно ниво българският специалист има точно от подобен тип предизвикателство - да гони старите успехи с доста по-намалени възможности.
Една част от шампионския отбор вече се разбяга в различни посоки - чехът Ян Щокър избра парите на Динамо (Краснодар), един от емблематичните играчи - либерото Андреа Бари, си тръгна в посока Равена след 8 сезона в клуба. По думите на президента Мосна разделите няма да спрат до тук.
Предстоят доста по-болезнените, но и необходими за оцеляването на Тренто. Бизнесменът призна, че играчи като Османи Хуанторена и Матей Казийски няма да са по силите му за следващия сезон. През миналата година 3,5 млн. евро са били похарчени за заплати на състезателите.
През предстоящия сезон почти целият бюджет на клуба ще се равнява на тази сума. И докато за Хуанторена, който е най-скъпоплатеният волейболист в отбора, трансферът изглежда почти сигурен, едва ли някой в града очаква Матей да си тръгне. По последни информации Казийски ще остане независимо от проблемите. За тези шест години Матей придоби статут на нещо повече от водещ волейболист. Той е Капитана, Кайзера. И едва ли евентуално намаляване на заплатата ще го накара да обърне гръб на хората, които го обожават и обожествяват.
Кризата е в състояние да направи БГ Тренто още по-БГ. Сигурно е завръщането на Цветан Соколов в клуба, който за пръв път ще получи титулярно място под ръководството на Стойчев. Готви се и още един български трансфер в посока Тренто, на национала Виктор Йосифов. Роденият в Омуртаг волейболист е добре познат за специалистите в Италия, като през последния сезон стана и блокировач номер 1 на първенството.
Не е изключено в тима да остане и резервният диагонал Николай Учиков, което ще напомни за първата година от ерата „Стойчев", през която в Тренто бяха цели четирима родни състезатели. Независимо от всички проблеми тимът ще играе отново на три фронта - в Италия, Шампионската лига и на световното клубно първенство. А предизвикателството за отбора и интересът на феновете ще бъдат много по-големи.
