"Пум - пум - пум", отговори кратко Шави, запитан как точно функционира връзката му с Андрес Иниеста в центъра на терена. Това бил звукът, който топката издава, когато се среща с безпогрешните крака на двамата, които си я разменят. В добавка показа с ръце махало, сякаш за да илюстрира колко е просто.
Тики-така. Пум-пум-пум, както подеха медиите в Испания, еуфорични от простичкото обяснение на сеньор Шави Ернандес, бащата на този стил в Барселона и националния отбор.
След 133 мача и умопомрачителна доминация за 6 години в световния футбол, Шави слезе от трона - отказа се от националния. Както слезе и Испания.
Той промени националния отбор и бе в основата на генерацията победители, които заграбиха две европейски и една световна титла поред. Неизменният нисичък метроном в средата на терена бе в сърцето на успеха. Безгрешен в паса, непримирим в битката, точен и спокоен като счетоводител в решителния момент.
Той промени съдбата на този отбор, а тимът промени футболната история, защото едва ли някой някога ще повтори трите поредни титли.
Преди 16 години без 12 дни Шави Ернандес обуваше нервно футболните си обувки в съблекалнята за дебют. Луис ван Гаал го пусна във финала за суперкупата срещу Майорка, а младият надъхан халф вкара гол. "Бях като петле, тичах напред до преумора", разказва с усмивка за онези години Шави.
През 2000 г. играе на олимпиадата в Сидни за Испания, стига финал, на който вкарва гол срещу Камерун (2:2), но после остава втори с дузпи. Вкарва своята, но...
През 2002 г. е резерва в първия състав на световното, влиза като резерва в печалния четвъртфинал с корейците. Пак си вкарва дузпата, но пак разочарование.
Евро 2004, Мондиал 2006... Традиционните за испанците ранни отпадания. И те, както англичаните, са вечните надежди, които никога нищо не постигат.
Но след световното през 2006-а всичко се променя. "Бандата" на Раул излиза от националния, където Луис Арагонес залага на новата вълна - Шави е лидерът им.
Той и Икер Касияс овладяват съблекалнята и я обединяват - все пак са капитани на Реал и Барселона. Двамата са изключително разумни, а и имат огромен респект един към друг. Те слагат основите.
На терена Шави също вече е лидер. С Иниеста до себе си, халфът прави изключителни неща на Евро 2008. Вкарва първия гол за 3:0 над Русия на полуфинала, а на финала асистира ювелирно за единствения гол на Фернандо Торес срещу Германия.
Титла! Край с "вечните четвъртфиналисти". Испания вече е сила, която и печели трофеи. А Шави е избран за играч №1 на турнира.
Останалото е история.
До отказването му онзи ден, Шави загуби само 4 пъти официални мачове с Испания за 6 години. Вдигна световната купа през 2010-а, асистирайки на Карлес Пуйол за решителния гол с Германия (1:0 на полуфинала), както и фамозно с пета за попадението на Давид Вия (1:0 над Португалия на осминафинала).
През 2012-а Испания пак е шампион, а Шави - в стихията си. Но вече си личи - на предна линия изпъква Иниеста, по-младият и енергичен от двамата.
Всичко завърши тъжно на Мондиал 2014, когато великият плеймейкър започна като титуляр само при загубата с 1:5 от Холандия. Другите два мача изгледа от скамейката.
"Няма друг като него", поклати тъжно глава селекционерът Висенте дел Боске. Така е. Не само Испания няма.
Таткото на стила тики-така промени съдбата на Ла Фурия, а испанският отбор промени футбола с рекорда си - хеттрик от поредни титли.
Започва нова ера за червения тим.
