22 септември 1996 г. е специална дата за английския футбол, защото на този ден Арсенал официално обявява Арсен Венгер за своя нов мениджър. И колкото и да е критикуван в днешно време, французинът промени в положителна насока не само „артилеристите“, но и играта на Острова.
И за да покаже колко много се е променила играта във Висшата лига от този момент насам, The Guardian направи интересна класация, която показва настъпилите промени при съперниците на Венгер.
6 години след като Йозеф Венглош стана първият чужденец - мениджър в елитната дивизия на Англия, Рууд Гулит бе назначен от Челси, за да заеме мястото на новия селекционер на Англия Глен Ходъл, и беше единственият мениджър, който не е роден на Острова и води отбор.
Тотнъм имаше краткотраен флирт с Освалдо Ардилес, но накрая на ръководството на „шпорите“ му омръзна от аржентинеца и през ноември 1994-а го уволни. Пристигането на Арсен Венгер обаче наруши статуквото и промени всичко – до края на века още петима чужденци бяха начело на тимове от Висшата лига, а сега има над 50 треньори, които са „пришълци“.
Тук не говорим за еволюция, а за революция, която искаше време, за да се случи, разбира се. Французинът започна престоя си победоносно с победа 2:0 срещу Блекбърн, а накрая завърши трети. А един от най-големите му успехи е, че успя да се задържи на кормилото на „топчиите“, защото през тези 20 години цели 220 мениджъри минаха през Висшата лига, а Нотингам Форест и Саутхемптън смениха по 17 всеки.
Простата статистика показва, че на останалите 19 тима, които са или са били част от топ нивото в Англия, им се полагат средно по 11 постоянни мениджъри, откакто Арсен Венгер пристигна, а нито един от онези, които през септември 1996-а водеха обори, сега дори не са замесени в мениджърската професия.
Къде са те сега може да видите в галерията.
