Довечера светът ще се втренчи в националния стадион в Сантяго.
Финалът на Копа Америка между Чили и Аржентина се очаква да е зрелище на нерви и футбол, драма - както обикновено става в мачовете за трофеи.
Нерядко финалите разочароват неутралните като футболни достойнства. Но обикновено се явява поне един факт, един детайл, един съдбоносен момент, който се помни.
Особено при големите турнири на националните отбори. Може би защото те са рядкост, не се играят всяка седмица, както е с клубните шампионати. Световно и европейско има на 4 години, така е вече и на Копа Америка, докато турнирът за Купата на Африка е през 24 месеца.
Събитието се чака твърде дълго, за да не се поглъща всеки детайл, особено на финалите.
Има такива, които остават в исторята с някое име-парола.
Например Паненка с неговата знаменита дузпа, Ван Бастен с гола, който отказа да се подчини на законите на физиката, Гиджа, който потопи в скръб "Маракана"...
Има и такива, които няма да бъдат забравени с името на града, където са се случили събитията - Чудото от Берн на финала на световното през 1954-а е ярък пример.
Това е ретроспекция на 20 финала на национални отбори на световни първенства и континентални такива. Някои са съвсем пресни в съзнанието ни и ги помним като очевидци на събитията.
Други са далеч назад в черно-белите кадри и фотоси, но футболната памет не ни оставя да ги забравим.
Финалите осмислят цялото първенство, те са кулминацията.
Понякога, както бе например на Мондиал 2014, зарядът изгаря футбола и от мача не помним много. Но остава победителят, купата, сюблимният миг, в който капитанът на шампиона вдига трофея към небето.
Довечера Южна Америка ще има нов шампион в Сантяго, но ето галерия с минали финали, които остават паметни.
Дано след време и този днес се нареди в такава класация.
