Дъстли Мюлдер спечели без проблеми първото място за позицията на десен бек в анкетата за идеалния отбор на есенния полусезон на „А" група, като Жереми Родригес от Локомотив (Пловдив) и Владимир Ямуков от Сливен не успяха да му бъдат реална конкуренция.
Холандецът пасна веднага в състава на Левски и се превърна в най-стабилния десен защитник в българското първенство, след като дойде в най-подходящия момент за това. „Сините" имаха проблем с този пост след продажбата на Живко Миланов и изтичането на договора на словака Петер Петраш. Когато идването на Иван Бандаловски изглеждаше сигурно, бившият юноша на клуба в последния момент се отметна, и така се появи първото от трите „черни лалета" на ст. „Георги Аспарухов".
Дъстли е роден на 27 януари 1985 г. в миниатюрното градче Баарн, намиращо се в близост до Утрехт, където е най-престижната хуманитарна гимназия в Холандия, в която по традиция учат децата от кралското семейство. Мюлдер избира друг път за себе си и на 15-годишна възраст е приет в юношеската школа на гранда Файенорд, където прекарва четири години, преди да дебютира в мъжкия футбол като играч на втородивизионния Екселсиор, който е третият по сила клуб в Ротердам. Там веднага се налага като титуляр и изиграва 46 мача, в които вкарва 4 гола.
Добрите му игри са забелязани от елитния Валвайк, където става незаменим играч и за пет сезона от 2006 до 2010 г. (три в Ередивизи и два във втория ешелон) има 142 срещи с 4 попадения.
При изтичането на договора му това лято той обаче не преподписва, ами решава да потърси нови предизвикателства на по-високо ниво. Тогава дойде и офертата на Левски и Мюлдер не се колебае дълго и след ваканцията си той се присъедини към летния лагер на отбора в Австрия.
Бекът игра за пръв път за Левски в реванша от Втория квалификационен кръг за Лига Европа срещу ирландския Дъндолк и оттогава стана неизменен титуляр. На първия си официален мач в София, който се падна именно вечното дерби с ЦСКА, Дъстли бе силно впечатлен от публиката на новия си клуб, тъй като във Валвайк той никога не се е радвал на толкова многолюдна и темпераментна подкрепа.
Въпреки че е „влюбен" във вярната публика от стадион „Георги Аспарухов", Дъстли не крие, че е бил озадачен колко грозно и порутено на места е самото съоръжение, което по сигурност и комфорт значително отстъпва на стадионите на малките клубове в родината му.
Несъмнено престоят му в България е най-високата точка в кариерата на холандеца, тъй като досега той никога не е играл в отбор, класирал се за евротурнирите. Въпреки това, за изненада на мнозина, Мюлдер е национален футболист - но не за Холандия, ами за отбора на отвъдокеанските колонии на Кралство Нидерландия, който е член на КОНКАКАФ и играе в квалификациите и турнирите от тази зона под името Холандски Антили. Причината това да е възможно, разбира се, е произходът и на двамата родители, които са родом от тези острови.
Изненадващо обаче националният отбор, на който защитникът симпатизира най-силно, е не родната му Холандия, а Бразилия. „Израснал съм като привърженик на Кафу, Роберто Карлуш, Ривалдо, и когато на четвъртфинала на световното първенство това лято двата ми любими отбори се срещнаха, бях за Бразилия. След това, разбира се, подкрепях Холандия до финала", разказва Мюлдер.
Много важно място в живота на Дъстли заема религията, като той е дълбоко набожен и винаги носи Библия със себе си.
Тих и възпитан, чернокожият футболист трудно се вписва в традиционния образ на чужденците в нашия футбол, които откровено го удрят на живот у нас. Вероятно причина за това е и семейното му положение.
Макар и само на 25 години, футболистът вече има два брака и четири деца - две дъщери от първата си съпруга и двама малки палавници от втората.
Естествено, сегашното му семейство, с което са неразделни, е в София до него, а често му гостуват и други близки хора, като на неособено важния мач с Пирин от „А" група в пресложата бяха настанени цели осем негови роднини.
Холандецът не показа особен спад във формата си през целия пролетен полусезон, като пропусна само по един мач от първенството и евротурнирите, откакто е в Левски. По-сериозни грешки той допусна единствено в някои от срещите от Лига Европа. За съжаление, те имаха висока цена за отбора, но бяха по-скоро изключение в играта на Мюлдер, отколкото тенденция. Въпреки острите си пробиви по фланга Дъстли не е хазартен тип на терена и не е от бековете, които забравят да се върнат и оголват зоната си, а играта му в защита е доста стабилна и сигурна.
В първенството слаб мач направи единствено при домакинската загуба с 1:2 от Локомотив (Пловдив), когато обаче треньорът го бе поставил на нетипичната и неудобна за него позиция на ляв бек.
Сега Дъстли завърши триумфално полусезона заедно със съотборниците си с победа над Спортинг (Лисабон) и несъмнено ще бъде ключов играч и след подновяването на първенството.
