Една вечер, когато Раджип Джака си е у дома, чува, че на вратата се чука. Семейство Джака живеело в Прищина, Косово по време на сериозни етнически разногласия между Сърбия и Албания. Реджип бил студент на 23 години, който участвал в демонстрациите срещу комунистическия режим. Точно заради това "на гости" му идват полицаи късно вечерта.
Раджип прекарва три години и половина в затвора. В килията му има още четирима души, с които дели тясното пространството. На ден има право само за 10 минути да бъде от другата страна на решетките и нито секунда повече. Единственият му контакт с външния свят е жена му Ели, която вижда на всеки няколко седмици.
Внезапно през 1990 г. той е извикан и единствените думи, които чува, са: „Свободен си“, нищо повече.
Разбира се, на него това му било достатъчно, въпреки че бил арестуван и освободен без да получи никакво обяснение. Когато излиза, разбира, че Югославия е разбита на парчета и предлагала една идея повече свобода, отколкото имал в затвора.
Икономиката е срината, а да се намери работа – почти невъзможно. Затова Раджип решава да напусне разрухата, заедно с жена си. Минават през Хърватия, Словения и северна Италия, за да пристигнат в Базел. Той никога няма да забрави чувството, което изпитва, когато слиза от автобуса: „Отново сме свободни – помислил си. – Тук ще имаме бъдеще!“
В този нов и странен свят семейство Джака работи, за да гради бъдещето си. През 1991 г. Ели ражда син, когото кръщават Тулан. 18 месеца по-късно на бял свят се поява и Гранит. Двамата братя били възпитани никога да не забравят косовско-албанските си корени и винаги да уважават родината си. Те обаче си нямат никаква идея какво ще им предложи бъдещето.
В събота Швейцария се изправя срещу Албания, а Гранит и Тулан ще защитават цветовете на две различни държави: „Веднага след жребия ни обзе странно чувство. Леко се изнервихме. Но сега сме спокойни“, каза футболистът на Арсенал преди мача.
Историята им е интересна и с друго, защото за разлика от Жером и Кевин-Принс Боатенг, например, братята Джака са отгледани заедно и са били част от юношеската академия в Базел. Двамата много си приличат и са си най-добри приятели.
Смята се, че Гранит е по-талантлив. Играчът на „артилеристите“ е безстрашен и смел полузащитник, завършен състезател с комплексни качества. На 18 години той вече е национал и прави дебюта си на Уембли срещу Англия. Постепенно се превръща в лидер на Швейцария, а кариерата му става все по-успешна.
Футболният път на Тулан е изпълнен с много повече перипетии. Той е десен бек, но не успява да пробие в мъжкия представителен тим. През 2009 г. обаче ФИФА приема ново правило, според което играчи, подвизавали се в отборите до 21 години на някоя държава, могат да се състезават след това за друга, ако докажат връзката си с нея. И така, от декември 2013 г. Тулан официално е албанец и по документи.
Нищо около историята на братя Джака и хората с подобна съдба около тях не е толкова просто, разбира се. 5 от националите на Швейцария имат албански корени, а 10 от тези на Албания са отгледани в Швейцария. Затова в събота ще имаме рядката възможност да гледаме мач между два отбора, чиито футболисти са омесени от едно и също тесто.
Именно с този факт в Швейцария имат сериозни проблеми. Болна тема им е лоялността на Гранит Джака, който е сред основните стълбове в тима. Особено след като беше и хванат да не пее химна. Феновете си задават въпроса дали обича повече Албания или Швейцария? Дали не е футболен наемник?
Но истината е, че няма какво да се направи. А понякога трябва да приемем света, в който живеем. Защитникът на Албания Ермир Леняни казва, че е горд като албанците и има стремежа за успех на швейцарците. Насер Алий пък обяснява, че се чувства албанец, но мисли като швейцарец.
Мачът в 16:00 на стадион „Болаер-Делелис“ в Ланс ще е странен по много причини. От трибуните пък синовете си ще гледат Раджип и Ели и ще подкрепят различни отбори – единият ще е в червено, а другият ще е в бяло. Ситуацията не би могла да бъде онагледена по-добре.
