Преди половин година у нас дойде Фабио Капело за бизнес-футболна закуска в столичен хотел. Опъна безупречните си панталони с ръб във фотьойла на залата за срещата с фенове и журналисти и отвърна на въпрос кой е най-големият клуб, който е водил.
"Реал Мадрид. Без съмнение. Когато влезеш в този клуб, разбираш защо. Не мога да го обясня с думи."
Дон Фабио е водил Милан и Ювентус. Не се замисли в отговора.
Какво му е специалното на Реал? Каква е аурата на този клуб, какво лъха от короната в емблемата, защото това бяло е магнетично?
Това, че в Реал обикновено хищно са привличани най-добрите футболисти в света, е само началото на отговора. Това просто е най-популярният и титулуван клуб на планетата. Клуб №1. Дори да не сте привърженик на Мадрид, е трудно да го отречете.
ФИФА го призна в официална анкета. Също и Международната асоциация за статистика. Но и всеки, който обича играта и я познава (с охота или не) би следвало да кимне в знак на съгласие.
Реал вече е идвал веднъж у нас. На 19 септември 1979 г. бие с 1:0 на "Герена" Левски пред над 30 000 зрители. После на реванша бие с 2:0, а мачовете са от турнира за КЕШ.
Сега за втори път ще разпънем червения килим пред Кралския клуб. Пред Белия балет.
По него ще минат Кристиано Роналдо и Гарет Бейл - най-скъпите играчи в света. Както и Икер Касияс и Серхио Рамос, които носят сърцето на клуба в гърдите си. Шампиони на Европа, първенци на света с Испания, лидери и мегазвезди.
Подобаващи на Реал.
Реал е на 112 години, но истинското величие започва след Втората световна война. Президентът Сантяго Бернабеу, бивш капитан на тима, започва амбициозна политика да привлича най-добрите в света в Мадрид. Ди Стефано, Пушкаш, Копа...
Бернабеу създава организация в клуба, вече има секции, всеки отговаря за отделен ресор. Повяват се баскетбол, хандбал, тенис. Стадионът е реконструиран, защото на президента му се вижда малък. Клубът се мести на отделна база за тренировки, за да не бъде тъпкан основния терен на стадиона. Все неща, непознати дотогава.
Политиката му носи 6 Купи на шампионите. И ореол на най-важния клуб в Европа.
Бернабеу умира през 1978 г., когато отдавна стадионът носи неговото име. Но остава завети - Реал трябва да играе с достолепие, с достойнство, бялата фланелка трябва да се заслужи и в отбора винаги трябва да има поне 2 чеда на клуба.
Във всяка генерация след него има по нещо от духа и заветите на този велик човек, въвел и понятието Мадридизъм - да си от Реал, да печелиш като Реал.
"Да играеш за Реал е като докосваш небето. Никога няма да изпитам нещо друго, което е близо до това усещане". Думите са на Хуанито - символът на отбора от 70-те и 80-те, който вдига съотборниците с непримирим дух. Култови обрати срещу Селтик, Андерлехт, Интер в европейските турнири идват с лидерството на номер 7.
Хуанито удря съперници, настъпва ги (за такова провинение срещу Лотар Матеус е наказан да не играе 2 години), но никога не се предава. На 37 години идолът на "Бернабеу" загива в катастрофа. Всеки мач оттогава минава през овации в 7-ата минута на стадиона на Реал, като публиката сякаш зове Духа на Хуанито за поредната победа.
След него №7, вече придобил митичен статут, отива на гърба на Емилио Бутрагеньо, а около него се ражда един от най-силните отбори в европейската история, останал без купа на шампионите. Петорката на Ястреба е сякаш създадена по заветите на Сантяго Бернабеу - петима юноши на клуба са лидери на тима - Санчис, Мичел, Пардеса, Васкес и Бутрагеньо.
В ерата на Галактикос Реал привличаше най-силните играчи в света - всяко лято по един: Фиго, Зидан, Роналдо... Но лидери останаха Касияс, Йеро, Салгадо и, разбира се, новият идол с №7 - Раул. Дори лицето му приличаше на това на Бутрагеньо, а и бе същият хищник пред гола. Феноменален играч, повел Реал към 3 купи на Шампионите (1998, 2000 и 2002 г.).
Сега Реал пак е галактически, както завеща Бернабеу. Роналдо носи №7, защото е най-добрият играч в света. Той има и най-много последователи в социалните мрежи, а Реал е на гребена на своята популярност и слава. Но Касияс е духът. "Аз съм Бял за цял живот, до смъртта си", казва Икер. Ето това е духът на Бернабеу, Хуанито, Бутрагеньо и Раул. Той остава в клуба винаги в поне едно сърце.
Маркетинговата и имиджова стратегия на клуба, огромните печалби от продажби на артикули, тв права и купите, които печели, гарантират на клуба неограничен бюджет за трансфери. Реал и продава добре, защото е марка - само това лято Ди Мария отиде в Манчестър Юнайтед за умопомрачителните 70 млн. евро. Реал е машина за бизнес, най-добрата в огромния бизнес свят на футбола.
Около клуба обаче продължава да се носи онова очарование (освен мирисът на пари), което имат само отбрани отбори в света. Клубове - митове с милиони почитатели, които предават каузата от баща на син. Затова и появята на "Белия балет" във всяка точка на планетата води до истерия.
Така ще е и в София, когато Краля на футбола кацне. И в сряда вечер, когато ще излезе на терена на стадион "Васил Левски" срещу Лудогорец.
Да се насладим на мига.
Да видиш кралска особа наживо за мнозина се случва веднъж в живота.
