Животът понякога е труден. Съдбата ни поднася препятствия, с които трябва да се справим, за да можем да продължим. Късметът също може да ни обърне гръб, но това е само временно. Точно както в случая.
Ако сте следили последния сезон в Чемпиъншип, може би знаете за кого става въпрос – за звездата на новака във Висшата лига Брайтън и играч на сезона в Чемпиъншип – Антони Кнокаер.
Роден в Рубе и продукт на академията на Гингам, още като 20-годишен Кнокаер си печели трансфер на Острова и се озовава не къде да е, а в Лестър. Бе основна част от състава още в първия си сезон, но точно в края всичко се срина.
В реванша срещу Уотфорд в полуфиналния плейоф за влизане във Висшата лига Кнокаер имаше шанс да класира Лестър на финала. 97-а минута и дузпа за „лисиците“. Уотфорд води с 2:1, но общият резултат от двата мача е 2:2. Ако Кнокаер вкара, Лестър отива на финалния плейоф.
Младокът обаче пропуска. И при дузпата, и при добавката Алмуния спасява ударите му. Контраатака от Уотфорд и гол на Трой Дийни. Домакинските фенове на „стършелите“ буквално нахлуват на терена. Последен съдийски сигнал и Лестър остава да чака още година за промоция.
Следващият сезон всичко започва отначало. Кнокаер играе в 42 от 46-те мача в Чемпиъншип, вкарвайки пет гола и подавайки за още седем. Лестър този път няма конкуренция и с актив от 102 точки става шампион и печели директна промоция.
Във Висшата лига обаче нещата се променят. Найджъл Пиърсън не разчита на него и Кнокаер изигра едва 330 минути в елита на Англия. Лестър се спасява от изпадане в края на сезона, а през лятото французинът бе освободен като свободен агент и отиде в белгийския Стандарт Лиеж.
„Мениджърът вече бе взел решението си, за съжаление. Но може би бе най-добре за Антони, въпреки че едва ли му се е струвало така тогава. Сега е много по-израснал, отколкото беше преди три или четири години“, казва за него Кевин Филипс, който бе асистент на Найджъл Пиърсън.
„Когато напускаше, дойде и благодари на всички. Сълзи се стичаха по лицето му. Такова поведение не се вижда често от футболисти. Можеше да си тръгне ядосан, но вместо това, стисна ръката на всеки“, добавя Филипс.
Било е най-доборото за него? Как? По-малко от година след това Лестър стана шампион на Висшата лига, предизвиквайки една от най-големите изненади в света на спорта. А междувременно, през януари 2016-а, 25-годишното крило отново се върна на Острова и отново в Чемпиъншип, но този път облече екипа на Брайтън.
Още в първия си сезон с „чайките“ стигна до плейофите, но отново отпадна на полуфиналите, този път от Шефийлд Уензди.
Брайтън обаче продължи да следва плана си. Собственикът Тони Блуум, фен на отбора от малък и често гледащ мачовете не от ложата, а заедно с обикновените фенове, даде вот на доверие на мениджъра Крис Хютън, предлагайки му нов четиригодишен договор. Заедно с това, в Брайтън дойдоха нови попълнения като Глен Мъри от Борнемут и Шейн Дъфи от Блекбърн.
#BHAFC chairman Tony Bloom showing his passion for the club after Duffy's header made it 2-2 at Brentford. pic.twitter.com/g8mychAKX3
— BHAFC ⚽️ (@OfficialBHAFC) February 6, 2017
Така Кнокаер се оказа звездата на един доста способен състав и въпреки че понякога индивидуализмът надделява в играта му, „чайките“ успяваха, благодарение на отборния си дух. Точно както в най-трудния, по собствените му думи, момент в живота на младия Антони.
На 5 ноември 2016-а Кнокаер, заедно с мениджъра Крис Хютън и други свои колеги от Брайтън, пътува до Франция за погребението на баща си, който почина на 63-годишна възраст. Съотборниците и целият клуб са зад него, точно като семейство, което да го подкрепи в трудния момент.
„Това беше най-великото нещо, което съм виждал във футбола – да дойдат от Англия за погребението. Това означава много за мен, както и за семейството ми, и никога няма да го забравя. Сега остава да продължим да работим здраво и да направя баща си още по-горд, отколкото беше приживе“, казва Кнокаер в интервю за BBC в началото на декември.
И не изневери на обещанието си.
Този път нямаше нужда от плейофи. Брайтън се завърна във Висшата лига след 34 години, въпреки че в последния кръг направи 1:1 с Астън Вила и пропусна да стане шампион, оставайки на точка зад Нюкасъл.
С 15 гола и девет асистенции до името си пък, Кнокаер бе избран за №1 на сезона в Чемпиъншип. И имаше да каже нещо на целия свят: „Ние сме във Висшата лига... за теб, татко!!! Ти го заслужаваш. Обичам те.“
Феновете пък куфееха, защото за първи път в историята си щяха да опитат футбол с марка „Висша лига“. А само преди 20 години, през 1997-а, бяха на крачка от изпадане от професионалния футбол, което най-вероятно щеше да доведе и до фалита на клуба.
Освен радостта от промоцията и обичта на феновете, Кнокаер спечели и наградата за най-добър футболист на сезона в Чемпиъншип. След такава година Антони със сигурност вече е в полезрението на по-големите отбори във Висшата лига, а баща му - някъде там горе - се гордее с неговите постижения.
Казват, че и най-трудните моменти се предоляват с вяра, отдаденост и постоянство. Но най-важни са волята и характерът. Да се бориш, да се изправиш и да направиш най-бързия си спринт, когато си паднал на земята. Да дерзаеш след всяка пропусната дузпа да вкараш безчет голове. Да можеш да подадеш ръка, когато другите очакват да си тръгнеш безмълвен. И накрая нещата се подреждат, както се подредиха за момчето от Рубе. Баща му вече го няма, но той винаги ще има семейство, а най-доброто на терена тепърва предстои.
