Дания е може би най-странният национален отбор на континента по ред причини - от доброволния отказ от големите международни състезания в първата половина на ХХ век до сензационно спечелената европейска титла през 1992 г.
След като датчаните взимат сребърен медал на Олимпийските игри през 1912 г. и до края на десетилетието имат репутацията на един от най-силните тимове в света, през 1920 местната футболна асоциация взима налудничавото решение да не участва в Олимпиадите и създадените десет години по-късно световни първенства. Така до 1948 Дания играе единствено в Северното първенство (Nordic Championship) с останалите скандинавски страни и в приятелски двубои.
Краят на това доброволно отшелничество не променя кой знае какво - чак до 1971 година единствено на аматьори е разрешено да участват в националния отбор, а най-добрите футболисти от страната си вадят хляба в чуждестранни професионални клубове.
Това обаче не пречи да бъде дадено началото на традицията на малката северна страна да надскача ръста си на Европейско първенство - през 1964 г. датчаните сензационно достигат до финалната фаза на шампионата в Испания, макар и да завършват на последното четвърто място.
КРАЯТ НА АМАТЬОРСТВОТО
Следващото им участие на такъв футболен форум ще е чак след двайсет години, като за да се случи това, се извършват доста необходими промени. През 1971 ексцентриците от асоциацията все пак стигат до прозрението, че професионализирането на този спорт е неизбежно и така през 1979 пивоварната „Карлсберг" става спонсор на националния отбор.
Това прави възможно привличането на германеца Сеп Пионтек, който е първият професионален треньор на Дания в историята с всички отговорности, които произтичат от това. До тази историческа година през повечето време подборът на националите е бил извършван от специална комисия, а отделни специалисти са заемали длъжностите „треньор" (отговаря само за тренировките на селекцията) и „тактически треньор" (подрежда ги на терена, без да ги е избирал той).
РАЖДАНЕТО НА „ДИНАМИТА"
Лека-полека странните ходове от този тип изчезват и Пионтек превръща отбора си във фактор в световния футбол. На Евро 1984 неговият симпатичен отбор се появява с прозвището „Червеният динамит", идващо от официалната песен по случай това участие. В състава блестят класни футболисти като носителят на „Златната топка" за 1977 Алан Симонсен, таранът Пребен Елкер и плеймейкърът Михаел Лаудруп, но Дания отпада с дузпи на полуфинала от Испания.
Големите надежди остават за Световното първенство в Мексико през 1986 г., но след впечатляващо представяне в груповата фаза (три победи срещу Германия, Уругвай и Шотландия) отново на пътя им застават испанците, които елиминират „динамита" с 5:1 на осминафинала (4 гола на Емилио Бутрагеньо).
Евро 1988 е пълно разочарование - три загуби в групата, а на Мондиал'90 Дания дори не се класира. Това довежда до промяна на треньорския пост, като помощникът на Пионтек Рихард Мьолер-Нилсен наследява германеца. С него "червените" са на крачка от класиране за Евро'92, но все пак остават зад много силния тим на Югославия.
НАЙ-СТРАННИЯТ ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН (ДО ГЪРЦИЯ ПРЕЗ 2004)
Оттам нататък историята я знаете - на 31 май 1992 (десет дни преди началото на турнира!) УЕФА дисквалифицира нашите балкански съседи заради войната там, а датските звезди като Бриан Лаудруп, Петер Шмайхел, Хенрик Ларсен и Ларс Олсен бяха събрани от плажовете на големите световни курорти, за да спечелят месец по-късно европейска титла!
ВЪЗХОДИ И ПАДЕНИЯ ПО ДАТСКИ
В типичния си стил на пикове и падове този славен отбор дори не успя да се класира за Мондиал'94, а през 1995 спечели Купата на конфедерациите.
На Евро'96 отново разочарова, а на Световното през 1998 (вече с треньор шведът Бо Йохансон) Дания пак изненада приятно, отпадайки чак на четвъртфинала (рекордно постижение за страната на Мондиал досега) от все още действащия шампион Бразилия.
БАНДАТА НА ОЛСЕН
В крак с контрастната традиция, Евро 2000 бе пълен провал, което доведе до нова треньорска смяна - капитанът на „червения динамит" от 80-те години Мортен Олсен пое отбора, в резултат на което той се сдоби с нов прякор - „Бандата на Олсен".
Въпреки типично непоследователното представяне на възпитаниците му в международните надпревари, бившият защитник на Андерлехт и Кьолн вече 11 години се задържа на поста си и след като класира директно Дания за Евро 2012, в момента общественото мнение е силно зад него.
Този успех дойде доста изненадващо в една оспорвана група, в която за фаворит бе смятана Португалия. В последния мач датчаните приемаха Кристиано Роналдо и компания, като двата тима имаха по 16 точки - точно колкото и Норвегия, която обаче бе изиграла всичките си срещи, и се очакваше да завършат наравно, а гостите да вземат първото място заради по-добрата си голова разлика.
Дания обаче успя да победи по-талантливия състав на португалците с 2:1 с голове на нападателите Михаел Крон-Дели и Никлас Бендтнер, вдъхновени от 19-годишния плеймейкър на Аякс Кристиан Ериксен. Така лузитанците отидоха на бараж, а бандата на Олсен вече можеше да си купува билети за Полша и Украйна.
Но да видим какъв е човешкият ресурс, на който разчита 62-годишният специалист!
СТАРО (НО ЗЛАТНО) КУЧЕ
На вратата ветеранът Томас Сьоренсен все така не се дава на по-младите си конкуренти и прави силни мачове в Стоук Сити. Във врата му диша Андерс Линдегард, но поне докато не се пребори с Давид де Хеа за титулярно място в Манчестър Юнайтед, няма как да го направи и в националния отбор. Надежда с изявите си в Лестър дава Каспер Шмайхел, но синът на най-големия вратар на Дания за всички времена все още не е дебютирал за националния отбор.
БОЖЕ, КАПИТАНА НИ ПАЗИ!
В защита утвърдена величина е Ларс Якобсен от шампиона Копенхаген, а голямата надежда Симон Кяер, за когото се дадоха много милиони евро през последните години при трансферите му от Митджиланд в Палермо и от Палермо във Волфсбург, напоследък бележи регрес в играта си и бе даден под наем в Рома.
Стабилен в квалификациите бе капитанът на „червения динамит" Даниел Агер, но проблем при него са честите травми и в Дания се молят бранителят на Ливърпул да е здрав за лятото.
КРИСТИАН ЕРИКСЕН ЗВУЧИ ОБНАДЕЖДАВАЩО
Най-яркият талант на скандинавската страна, а също така и един от най-обещаващите футболисти в цяла Европа, е тийнейджърът от Аякс Кристиан Ериксен. Зад плеймейкъра обикновено действат неговият съименник - опитният Кристиан Поулсен, и Ники Зимлинг, който прави страхотен сезон в белгийския Брюж.
По фланговете безспорен е дуетът от Брьондби Денис Ромедал и Михаел Крон-Дели, а на върха на атаката се изявява Никлас Бендтнер.
БЕНДТНЕР КАТО НОСИТЕЛ НА ТРАДИЦИИТЕ
В крак с традициите на скандали покрай звездите на „червения динамит" (историята помни редица забавни само за външния свят изцепки на негови представители през годините, за най-яркия пример напишете „Ларс Елструп" в Google) напоследък Бендтнер се изявява не толкова на терена с екипа на Съндърланд, където е под наем от Арсенал, а с пиянски простотии като трошене на паркирани коли. Въпреки това, другото, по-лошо „аз" на датските национали традиционно не е давало отражение върху представянето им за тима, като най-яркият пример е титлата от 1992, спечелена от най-скандалното поколение.
Така че, ако реши да търси аналогия с миналото, Мортен Олсен би трябвало да ги стимулира да пият здраво и да се държат неадекватно.
Едва ли ще го направи, но може пък и това да е правилният подход за успешно представяне в „групата на смъртта" на Евро 2012 с Холандия, Германия и Португалия - все пак това е най-странният национален отбор в Европа, от който очакваме всичко!
