Илиян Илиев си тръгва от националния отбор. Прав или грешен, той бе временно решение, съвместявайки с Черно море.
Спрягат се различни имена вместо него, но малко е значението кое. Истината е всеизвестна - с това качеството на футболистите, при липсата на други, дори при огромна тяхна мотивация и всеотдайност, нивото е брутално ниско.
Лихтенщайн, Гибралтар, Андора... - на техния ранг или малко над е футболът ни; Малта, Люксембург... - може би малко под. Такава е обективната истина, следва да я приемем. Дали треньорът е Илиян Илиев, Любо Пенев или Жозе Моуриньо е от значение единствено 0:3 или 1:3 ще паднем от Грузия, на коя точно минута ще спре да играе Испания.
Осъзнаването на тази истина е още по-важна с оглед какво може да се очаква дори при най-оптимистичен сценарий. Ей сега всички да запретнат ръкави с най-правилните решения, в следващите поне 5-6 години ще бъдем аутсайдери - за излизането от кризата е нужен много труд, много време. И трябва да се случат страшно много неща, постепенен градеж, за да се поеме нагоре.
Всичко дотук е общоизвестно. Стигаме обаче до най-важния момент, който не е проумяван от фенове, медии и въобще който следи процесите.
Нито Георги Иванов - Гонзо, нито БФС като цяло носят водещата отговорност за състоянието на футбола ни и националния отбор.
Най-важни са клубовете; собствениците им, които отговарят или контролират всекидневната работа пряко на терен - те трябва да запретват ръкавите за изграждането на играчи, те са най-важният фактор.
Точно такава е истината, независимо какво е образованието на Гонзо или колко смешни са мемета с него в социалните мрежи. Не от него зависи ще израснат ли добри футболисти - има ли корупция в школите, какви са грижите за талантливите младежи, стават ли клубните бази за футбол.
Пак от президентите зависи ще купуват ли на килограм чужденци. Тази година БФС въведе задължително изискване за брой български играчи. Някой го спазват, други предпочетоха алтернативната парична вноска.
Но следва да се схване най-накрая, че ако един президент/клуб иска - преди, сега или занапред - сам може да налага българи, без централата да му пише специални правила.
Футболът е свободен бизнес, от свободната воля на клубните собственици зависят нещата. Изключително нелепо и смешно е, че критиката за липсващите качествени футболисти е насочена винаги към БФС, вместо към тия, които всекидневно са отговорни за играчите.
Вземете и уговарянето на мачове - пак от клубовете зависи, те ги уговарят. БФС и държавата допринасят, затваряйки си очите - но са последващ фактор.
Но защо публиката се самоизмамва с грешния адресат? Защо не впрегне енергия срещу тия, които живеят в незаслужен комфорт?
Първо, защото е по-лесно.
По-лесно е да плюеш един, който може да бъде сменен на конгрес; трудно е 16 собственика, на които клубовете са бащиния.
Второ, защото критики към собственика може и да го откажат от клуба, от "де пари после?" - целесъобразно е да се мълчи.
Трето, нашето общество схваща патерналистично света - според него той зависи все от някакъв "тато", а не от отделните индивиди - тачи го или хули според случая.
Казаното дотук е далеч от идеята, че Гонзо, методологиите на БФС, стратегиите им и т.н. не са от значение. То просто значи, че клубовете са по-важни. Значи още, че когато публиката викне "Махнете треньора!" или "Гонзо вън!", тя само насочва грешно енергията.
Нищо няма да се промени с нов шеф на БФС или треньор, ако в клубовете се работи по стария начин.
И какво в крайна сметка трябва да правят феновете, медиите? Ами просто да бъдат взискателни към клубовете и собственици; ако се налага, да скандират под техните прозорци - за оправяне на школите, за въвеждане на стандарти, да назначават при децата и юношите добри треньори, да се насърчават младите, да се дава време за израстването им; да не сменят наставниците на първия си отбор като носни кърпи (нали те са ги назначавали?...).
Част от тия неща изискват допълнителни пари - факт, скъпо е. Но иначе не може.
Та, такова е положението. Ако не в най-голямата, българският футбол изживява в момента една от най-големите си кризи в историята, едно от най-ниските дъна. Измъкване може да има само с продължителна оран. Оран не става с административни решения, а с много пот от тия, които се надяват да берат - пак са собствениците, защото те, а не БФС продава в чужбина добрите играчи, когато се появят.
