Стартираха поредните квалификации за голям форум, а за България те вече свършиха.
Два мача - две загуби. Нула точки и голова разлика -6.
Това е накратко историятата на срещите с Испания и Грузия. Още докато течеше срещата в Тбилиси в социалните мрежи се искаше оставка на БФС, Илиан Илиев, играчите и кой ли не още.
Не стреляйте по играчите - те толкова си могат.
Това е истината. Испания ни пощади, а Грузия изпусна да ни бие с повече. Дори в това не виждам нищо изненадващо. Проблемът е друг. Кога последно България имаше стил на игра? Някакъв? Който не включва изритана топка напред или центриране в наказателното поле от корнер, а в защита да играем с 8-9 човека.
И аз не помня вече. Проблемът на "трикольорите" не е в треньора, дори не е къде играят те в момента. Проблемите се намират поне 20 години назад във времето. Когато Германия, Франция, че дори и държави като Грузия и Северна Македония, са вложили нещо в бази и развитие на млади играчи.
В България тепърва се изграждат терени и стадиони (не само на проект), а плодовете може да ги очакваме след поне 15-20 години. При това, ако се работи правилно с тях, защото вече не сме във времената на социализма. Подрастващите имат достъп до всякакви забавления и животът им се променя много по-бързо, а тепърва технологиите ще се развиват още повече.
По-възрастните футболни хора говорят за едни времена, когато нашите отбори са играли полуфинали в Европа. Много години по-късно, Левски и ЦСКА са далеч от славата си. Родното първенство отдавна има нов хегемон, който има всички условия да развива млади играчи, но не го прави.
Силен национален отбор винаги е бил равен на силни софийски грандове и добре играещи пловдивски отбори.
В последните 15 години, колко юноши на тези клубове са правили трансфер във водещо първенство, оставили са следа, а и са се развили още? Най-добрият ни футболист играе в ПАОК и струва 8 милиона евро, ако има кой да ги даде. Друг въпрос е, че не игра в тези два мача, а и да беше, нямаше да има голяма разлика. Хвича Кварацхелия струва 90 милиона и играе в ПСЖ. Това е най-елементарната съпоставка между България и Грузия.
"Футболът е проста игра за умни хора"
Този цитат на Пеле направо ни пробожда в сърцето, когато говорим за родната действителност. Няма значение кой ръководи футболния съюз, винаги ще има недоволни. Въпросът е кой ръководи отборите, школите, а и кой възпитава децата и в какви ценности.
Дали на 14-15 години резултатите са най-важни или как играят и се развиват малчуганите?
Дали е нормално едно дете да идва на тренировка с кола за шестцифрена сума, с обувки за няколко стотин лева, да играе всеки мач, а в същото време да не може да тича правилно?
Футболът е велик спорт, защото е за бедните хора. Трябва ти място, две шишета от вода и нещо, което да се търкаля. И много желание. Сега, много родители го приемат за професия. Което е нормално, защото виждаме какви пари се плащат на тези хора, дори и в България. Дали ще си оставите здравето на терена, за да си изкарате заплатата, която е в границите между 2000 и 50 000 евро?
Но нека се върнем на изминалите мачове с Испания и Грузия. Няма да разрешим проблеми на 20 години в този момент. Добре е да посочим грешките.
Нашите футболисти нямат скорост, бързина на отиграването, футболен интелект, липсва дисциплина и тактическа грамотност. Липсва дори самочувствие. Срещу Испания не направиха нито едно нарушение за картон!? Поне малко борбеност да бяха видели хората на "Васил Левски".
Грузинците ни показаха как се правят стадиони и как се играе футбол. Пък ние нека си повтаряме как сме били четвърти в света.
Единствено мога да апелирам към футболните хора да забравят резултатите за известно време и да погледнат към школите. Феновете ще разберат и дори ние ще сме по-тихи и смирени с липсата на резултати, ако имаме след 10 години играчи в топ първенствата. Футболът се е превърнал в бизнес, но за да е успешен трябва да има и кой да го оцени.
Остават ни още четири мача в тези квалификации. Нямаме шанс да се класираме, не сме и имали. Испания и Грузия ни направиха reality check, а ще дойде момента да играем и с Турция.
Хората нямат очаквания. "Васил Левски" скоро няма да се напълни, освен за да гледат хората другия отбор. Нека Илиан Илиев и компания опитат да ни изненадат, приятно. Поне с някакъв стил, не искаме даже точка. Поне да видим нещо футболно. Не искаме тики-така. Поне една атака.
Иначе оценката за тези квалификации вече е ясна. Отличен -6.
