"Погледнах нагоре към небесата и помолих Бог за помощ, защото, ако съществува, няма как да е французин. Поех дъх дълбоко. Въздишката беше моя, но можеше да е на всеки работник, който се бори, за да изкара месеца, на всеки бизнесмен, учител, студент, на всеки чужденец в Италия, който ни подкрепя, на всяка миланска сеньора, на проститутката на ъгъла."
Това е откъс от автобиографията на Андреа Пирло. Той описва мислите си по време на финала на световното през 2006 г. срещу Франция, когато застана зад топката, за да вкара първата дузпа.
Книгата му се казва "Мисля, следователно играя". А той самият не е като никой друг спортист на планетата.
36-годишният полузащитник на Ювентус на 6 юни се завърна в Берлин - там, където Италия триумфира със световната купа преди 10 години, за да изиграе един от най-важните си и може би последен значим двубой.
"Бианконерите" загубиха финала на Шампионската лига срещу Барселона с 1:3. Пирло се разплака неудържимо след края на двубоя. Той отхвърли спекулациите, че емоционалната му реакция е бил неговият начин да се сбогува със Старата госпожа. В седмиците преди решителния мач за трофея медиите усилено спрягаха 36-годишния футболист за трансфер в отбор от Съединените щати след края на сезона.
"Със сълзите си аз не казах "сбогом" на Ювентус. Разплаках се заради загубата. Едва ли ще имам друга възможност да спечеля трофея в Шампионска лига", каза Пирло пред "Скай Спорт Италия".
С течение на времето марката "Пирло" се превърна в култ, пише британският "Телеграф". Легендарният халф прекара цялата си 20-годишна кариера в противоречивата италианска Серия А.
В свят, в който футболистите изглеждат като нещо средно между герои от "Avengers" и спринтьори на 100 м, Пирло е аномалия с отпуснати рамене.
И точно затова феновете го обичат. Пирло е артист, хипнотичен метроном, който за последно е дал грешен пас през 1998 г. Хладнокръвен изпълнител на наказателни удари, вдъхновението зад около 83 процента от брадите по света.
Той е човекът, който облече тениска с надпис "Няма Пирло, няма парти", след като Италия отпадна от Световното миналото лято.
Представяте ли си Кристиано Роналдо или Лионел Меси да пишат за проститутки в автобиографиите си?
Разбира се, че не. Трудно бихте могли да си ги представите с брада. Днешните елитни спортисти трябва да градят марки, портфолиа, да защитават спонсори, които очакват да бъдат задоволени. Хора като Пирло са последните мохикани във футбола.
Пирло е майстор на пасовете и изпълненията на преки свободни удари. Псевдонимът му е "архитекта", заради усещането му към изграждане на атаките с великолепните си извеждащи подавания.
Считан е за един от най-добрите плеймейкъри на своето поколение. Мъката му след финала на ШЛ срещу Барса беше споделена от всичките му съотборници. Така че да погледнем назад и да се насладим на царуването Пирло. То е триумф на стила и свободното мислене.
