Драмите и интригата до последно в родното първенство не могат да прикрият фактите. Качеството отново не бе високо, а и водещите футболисти в отборите-лидери, бяха чужденци (с малки изключения). Ако са наши, вече не са на такава възраст, че да ги гледаме с надежда за бъдещето в националния.
Да, националният отбор чака есенни боеве, за които има нужда от здрав гръбнак и мускули. В това трансферно лято, което предстои, трябва да се случат важни неща, за да имаме спокойствие, че "материалът" на Любо е солиден. И за да имаме надежда.
Николай Михайлов се раздели с Алисия, а е крайно време да се раздели и с Твенте. След месец вратарят ще навърши 25 години, а това е вододелът, в който хората на този пост престават да са таланти и започват да зреят и влизат в най-сериозната част от кариерата си. Михайлов има зад гърба си 2 титли с Левски (независимо колко е играл за тях), титла с Твенте, период в Ливърпул, трансфер за 1,8 милиона евро, мачове в Шампионската лига и избиране за Футболист на годината у нас. За 25-годишен това е чудесно CV.
Сега му трябва трансфер в силно първенство и здрав отбор. И ще спрем да се тревожим за този пост в следващото десетилетие.
Иван Иванов и Николай Бодуров. Вървят си заедно, просто си паснаха като 5-годишно хлапе и анимационно филмче. Иван е любимец на феновете на Партизан, които казват за него - "бугарин не знае страх и паника". Спокоен, силен физически и с огромно самочувствие, централният защитник също влиза в най-важния етап на кариерата си. На 25 години е и вече има всичко, за да излезе в големия футбол, без това да е обида към Партизан. А сръбският гранд е известен, че продава добре и за солидни пари.
Както и холандският футбол, което е надеждата в случая с Ники Михайлов.
Бодуров имаше нещастието да се контузи точно, когато играеше най-силно в кариерата си. При него притеснителното е, че закъснява с трансфер зад граница - на 30 май става на 27 години. Пасна си идеално с Иванов в центъра на отбраната, а в Литекс за него Стоичков казва: "Като излезе Бодура, отборът стана нестабилен..." Личи си и по резултатите. След травмата му срещу Дания (1:1 в Копенхаген) тимът от Ловеч закуцука.
За съжаление това трансферно лято е поредното, в което Бодуров няма да излезе в чужбина. Травмата ще го извади поне за още 3-4 месеца, което значи, че с много късмет може да е готов за мачовете поне на националния. Но не и за купуване от чужд клуб до края на август.
Георги Миланов е ключовото име от "А" група и надежда №1 за трансфер навън. Футболистът на годината едва изкара сезона до края, след като му се натрупаха много мачове. Капитан е вече, въпреки че е само на 21 години. Холандия би изглеждала чудесна дестинация за трансфер на таланта от Литекс, защото по схемата Михайлов/Попов/Манолев би го калила за голям футбол, без да струпва твърде голямо напрежение на младите му рамене. Безспорно това е човекът, от когото чакаме да върже играта на този солиден иначе национален тим и да прави разликата.
Как ще се реши проблемът Станислав Манолев? Вероятно най-ценният играч на Любо Пенев заради своята универсалност, има огромни проблеми в клубния футбол. Близо 2 години го мъчат проблеми (за които и сам си е виновен) с ПСВ. Отиде във Фулъм, но там конкуренцията е сериозна. Манолев вече не е млад талант, за да има време да чака.
На 27 години му трябва да заиграе сега и веднага, редовно и в силно първенство. Защото неговото присъствие е решително за есенните мачове на националния, а и след тях.
Ивелин Попов е готов вече за голям футбол. Нападателят е като лъв, изпуснат от клетка, откакто отиде в руския Кубан. Който е имал възможност да го гледа в последните месеци, е впечатлен от хъса и класата му. Вкара решителни голове, включително този, който класира Кубан в евротурнирите. На 25 години Попето е зрял, улегнал (татко) и иде време за решителен трансфер.
Проблем донякъде е, че от руската лига големите сделки са по-често вътрешни, но и един Спартак или ЦСКА не е лош вариант за развитието на национала. Важното е да играе на високо ниво и да задържи своята форма. За момента това е най-добрият ни играч, наред с Иван Иванов.
Това са те - половин дузина ключови фигури, които чакаме да се изкачат с още едно ниво във футбола, да направят крачка напред. С което да имаме гръбнак на отбора, кален и готов за всяка битка.
Нямаме Меси. Но вече имаме колектив, откакто с тази работа се зае Любо. Сега остава и личностите да изпъкнат в решителните мачове. За целта лятото е изключително важно за тях.
И за българските футболни надежди.
Дидро, благодаря за приятното четене. Антикомунист, ти не си в час. Че нямаме играч в топ четири първенствата е факт. Твоето мнение за изброените играчи си е твое, но не е особено компетентно. Това са сред най-добрите ни играчи, развиват се много добре, и имат добър шанс за сериозен растеж в скоро време. Аргументите на Дидро са добри или поне интересни, твоето плюене е противно. Докато не се научиш как се оборва аргумент в един спор е по-добре само да четеш и да се учиш, а не да пишеш. Мнението ти за Любо Пенев е най-силния аргумент за това да спреш да говориш. Ако не си разбрал, че това ни е най-добрия национален отбор от много години насам, с най-силни и гледаеми мачове, и със същите играчи които имаме от години насам - тогава за тебе няма надежда. Ако си го разбрал, и при все това плюеш, то трябва да се върнеш в първите седем години и да се научиш на маниери и поведение (но се боя, че за тебе пак няма надежда). Главната разлика е в треньора, и за това което той е успял да направи с тоя отбор - трябва да му благодарим, а не да го плюем. Да го сравняваш с това, което направи Матеус е показател за твоето слабоумно мислене - помълчи, помисли, и ако си сигурен, че имаш какво да кажеш, пиши пак. Ако не ти харесва коментара ми, съжалявам - нямам никакво търпение спрямо неаргументирано плюене като твоето по-горе. Надявам се в бъдеще да нямаме поводи за такива спорове.