Началото на сезон 2010 във Формула 1 далеч не беше толкова обещаващо - скучно състезание в Бахрейн, преминало почти без изпреварвания и с надежди за феновете на Ferrari, че Фернандо Алонсо може да се бори за титлата.
Кой би предположил, че следващите 18 старта ще си осигурят драматични надбягвания на сухо и мокро, девет смени на водача в класирането в шампионата и вълнуваща развръзка на битката за титлата в последната надпревара за сезона?
Най-общо, причините за интересния сезон във Формула 1 бяха шест, да ги изредим една по една:
Три отбора с автомобили с изравнени възможности
Битка на два отбора с изравнени възможности в челото на класирането обикновено е най-доброто, на което може да се надяват феновете на Формула 1 в спора за световната титла. В последните години обикновено става въпрос за McLaren срещу Ferrari, а другите вървят по-назад, като се опитват да откраднат някоя победа в отделни стартове.
Но през 2010 в битката участваха три тима. И ако обикновено RB6 на Red Bull беше най-бързата кола в квалификациите, то в състезателен режим F10 на Ferrari и MP4-25 на McLaren демонстрираха, че могат да се борят с фаворита.
Така два кръга преди края на шампионата шанс за титлата имаха петима пилоти, а във финала на сезона четирима от тях можеха да се надяват на короната.
Радио комуникацията
Едва в последните няколко сезона феновете имат възможност да чуват какво си говорят по радиото пилотите и хората в бокса в хода на състезанието. Най-после Формула 1 се опитва да догони в това отношение NASCAR и IndyCar, където радио комуникацията е екстра, на която ТВ зрителите се радват от години.
Точно това радио общуване ни осигури някои от най-запомнящите се моменти през сезона: объркването и недоволството на Хамилтън от стратегията му в Мелбърн, Уебър, който се описа като „втори пилот" след победата си на „Силвърстоун" и разбира се „Фернандо е по-бърз от теб" - заповедта от бокса във Ferrari в Германия.
Това определено е най-добрата добавка към ТВ отразяване на Формула 1, в това няма спор. Но, още има какво да се направи. По-добре е радио връзката да се чува директно, а не запис и да не се излъчват само подбрани моменти от комуникацията на пилота с бокса. А това е възможно да стане и в интернет и Бърни да изкара пари от новата услуга.
Забраната за дозареждане с гориво
Най-после, противниците на дозареждането с гориво успяха да докажат, че са напълно прави.
Премахването на това упражнение намалява стратегическите възможности на тимовете да осигуряват по-предна позиция на пилотите си при спиранията в бокса, но това означава, че самите пилоти ще трябва да свършат това сами, при това на пистата - т.е да се преборят със съперниците си.
Ако правилата още разрешаваха дозареждане с гориво, нямаше как да се получат интересни състезания като тези в Канада и Турция.
И не на последно място, най-после отново може да гледаме истински квалификации с болиди с минимално количество гориво. Усещането е различно.
Работата на стюардите
Спортното съдийство е доста тънка работа, без значение дали става въпрос за Формула 1 или футбол. Но през 2010, стюардите във Ф1 определено работеха по-добре в сравнение с предишните сезони. За това най-голям принос има включването на бивши пилоти в състава на стюардите.
Все пак, този сезон не всичко беше идеално, но проблемите се решаваха бързо: деветимата пилоти, които бяха наказани заради превишена скорост зад колата на сигурността във Валенсия е типичен пример за това.
Но в същото време, остана една сериозна слабост - понякога решенията на стюардите се бавят твърде много - пак във Валенсия и наказанието на Хамилтън.
Много по-малко политика
2010 се оказа лоша година за всички, които живеят от и за политическите интриги в падока на Формула 1. За тези, които харесват битката по пистите без други усложнения, сезонът беше повече от успешен.
Спомнете си с какво се занимавахме в близкото минало: таван на бюджетите, двойни дифузьори, алтернативен шампионат на ФОТА, умишлени катастрофи - политиката определено засенчи състезанията през 2009.
След години на скандали - шпионски, сексуални или такива, свързани с Флавио Бриаторе, 2010 не ни предложи почти нищо в тази насока и трябва да сме благодарни за това.
Все пак, имаше интересни случки: действията на Ferrari в Германия и разследването защо RB6 се оказа толкова бърз, но всичко си остана в границите на нормалното за Формула 1.
Дали това е признак на новата политика, която налага Жан Тод във ФИА? Или просто затишие пред буря защото предстоят преговори за подписването на новото Споразумение „Конкорд?" Още е рано да се каже.
Достоен финал
В Абу Даби титлата спечели пилотът, който беше по-назад от двамата лидери в класирането, но първото място в крайното класиране на Себастиан Фетел е напълно заслужено.
Но преди състезанието огромната част от дискусиите бяха посветени на това дали Фернандо Алонсо ще успее да вземе достатъчно точки, за да си осигури третата световна титла и дали Фетел ще пусне пред себе си Марк Уебър.
Но без заповеди от бокса и спорни стратегии, Фетел триумфира като най-младият световен шампион, а Марк и Алонсо потънаха назад в класирането. Грешка на Ferrari, която струва твърде скъпо на италианците.
А и това развитие на финалното състезание ни спести един труден спор ако Алонсо беше спечелил титлата - какъв принос за нея щяха да имат 7-те точки, които му подари Фелипе Маса в Германия?
Силен сезон със силен финал, да се надяваме, че 2011 няма да ни разочарова.
