Във футболно отношение, Неапол е уникален за Италия град -той е център на третата по население общност на полуострова, но има само един футболен клуб - Наполи. Точно обратното е в Рим, Милано и Торино - там футболните фенове са твърдо разделени на лагери, които подкрепят два отбора и враждата между тях датира от десетилетия.
Наполи, от своя страна, се радва на около 1 милион фенове, които всеки уикенд подкрепят любимия си отбор - на стадиона или пред телевизорите.
Неапол твърде е често попадал в сянката на по-богатите северни градове, но местните винаги са се гордели с това, което ги отличава от останалата част на Италия. Разликите са кулинарни, религиозни и т.н, но в тях винаги се включва и Диего Марадона - най-голямата съвременна звезда в Неапол.
Защото жителите на Неапол боготворят гениалния дребничък аржентинец? Отговорът е много лесен: с него клубът стигна до най-големите успехи в кариерата си.
"Диего притежаваше способността да превърне един обикновен отбор в тим, който побеждава и печели титли, същото важеше и за града, откъдето е този отбор - Неапол", обяснява италианският журналист Серджо Чеси.
"В Неапол, Диего е като бог. Когато Диего дойде тук, Наполи беше най-силният и зрелищен футболин тим в Италия. Той пристигна в Неапол през 1984, градът все още се възстановяваше от земетресението през 1980, местната, както и националната икономика не бяха в най-доброто си състояние, градът имаше проблеми с голямата безработица и високото ниво на престъпността. По това време Диего беше усмихнатото лице на Неапол, а с него клубът за първи път получи въздожност да се бори с богатите си съперници от Милано и Торино."
С Марадона Наполи спечели две титли на Италия, както и Купата на УЕФА, а гениалният аржентинец прекара 7 години в клуба. Марадона си тръгна през 1991, а след неговото напускане Наполи тръгна надолу, като шест години по-късно вече беше в Серия С. А след това, Наполи така и не успя да си върне формата и нивото, на които се наслаждаваше по времето на Марадона.
"Диего беше естествен лидер, истински герой за обикновените хора", обяснява Паоло Петрунгаро, аржентински емигрант, който живее в Рим, но цял живот е фен на Наполи. "Той беше близък на обикновените фенове, тъй като е имал труден живот преди да стане известен и богат.
"Въпреки че не е италианец, Диего разбираше отлично местните порядки и начина на мислене на италианците. За него винаги е било важно бедният Юг да може да надделее над богатите северняци.
"Като изведе Наполи до титлата, Марадона показа на останалата част от Италия, че и отбори извън столицата или големите градове могат да стигнат до успеха, без значение, че разполагат с по-малко пари."
За местните Марадона е като местна забележителност, нещо с което, те винаги ще се гордеят.
"Диего направи Неапол по-важен и интересен град, който обаче все още има много проблеми", допълва Чеси.
"Марадона символизира щастието, изкуплението и отмъщението на Неапол. Все пак, през 2005, когато той за първи път се върна в Италия, за бенефиса на Чиро Ферара, го посрещнаха 70 000 човека."
Много често италианците сравняват Неапол с Марадона - Диего има огромен талант, но проблемите в личния му живот и понякога липсата на воля му пречеха да го реализира. Но проблемите с наркотиците и отношенията с организираната престъпност не могат да потъмнят ореола на Диего - феновете на Наполи го обичат.
Сега, Наполи отново е сред силните отбори в Италия, а Марадона си остава единственият символ на успеха за южния град. Тези, които искат да наследят Диего в сърцата на местните фенове, трябва да положат огромни усилия, за да излязат от сянката му.
