Футболът е универсална игра.
Това обаче, което гледаме в момента на двете най-значими състезания извън Европа - Копа Америка и Купата на африканските нации, ясно говори, че в йерархията на най-великия спорт липсва какъвто и да е баланс.
Старият континент е по-силен от всякога, а няма изгледи това скоро да се промени. Напротив, тенденцията е точно обратната. И в тази връзка плановете за раздуване на мондиала до 48 отбора, с преобладаващо присъствие на страни от други части на планетата, са повече от нелепи. Както и да го гледаме, Европа трябва да има поне половината квоти, ако не и повече. Защо?
Традиционният съперник на Стария футболен свят - Южна Америка, е в тежък упадък.
Тенденцията не е от вчера и не само слабите продукции, рехавите трибуни и надмощието на скандалите над футбола на Копа Америка 2019 го потвърждават.
Най-старият футболен турнир в света е почти към края си, но не роди нито един мач за историята - дори класиката между Бразилия и Аржентина бе далеч от всякакви стандарти.
Някога еталон за финес, фантазия и атака, днес „златистите" са перверзно пресметлив отбор, чието най-силно звено е защитата, а най-добрите играчи са вратарят и десният бек. Да, победата над вечния враг е факт, но постигната на контраатаки и при съотношение на ударите 4-14 е категорична присъда за нивото на бразилския футбол в момента. Къде са виртуозите на гола като Пеле, Тостао, Ромарио, Зико, Роналдо? Къде са магьосниците на топката като Гаринча, Диди, Роналдиньо, Ривелиньо, Фалкао, Сократес? Бразилия вече не ражда магия - и никакви резултати, измъчени победи или картонени купи не могат да компенсират това.
Аржентинците пък вече са генетично увредени от зависимостта си от един човек - бил той Кемпес, Марадона или Меси.
Историческият им навик да разчитат на някакъв пророк, който сам да ги изведе до върха, отново ги хвърли в калта.
Уж произвеждат силни футболисти, но нямат отбор - защото нямат система. Най-големият парадокс е, че поне 7-8 аржентински треньори са сред водещите в занаята в момента (Почетино, Симеоне, Биелса и т.н.), цели петима аржентински наставници водиха различни отбори на последния мондиал, но собственият им национален тим продължава да е опитно поле за всякакви нехранимайковци.
Другите? Уругвай, Чили, Колумбия, Парагвай традиционно са второто ниво на континента, което обаче също потвърди, че играта по тези ширини не върви на добре. Команди от биткаджии, които отстъпват по всички показатели на европейските си конкуренти. В повечето мачове блъскаха топката до припадък с идеята да докарат до дузпи - три от четвъртфиналите завършиха без нито един гол.
А фактът, че отбор, който падна с 0:5 в групите, се добра до финала (Перу), достатъчно добре описва нивото на тази Копа Америка. За съдиите, организацията, употребата на ВАР, тревното покритие и всичко останало по-добре да не отваряме дума. Европа просто е друга планета.
На Черния континент ситуацията е в пъти по-плачевна.
Едно на ръка, че поради нечия гениална идея Купата на африканските нации бе преместена от зимата през лятото и в резултат мачовете се играят в 40-градусови жеги и нагоре. Съответно трибуните пустеят злокобно, а футболистите сериозно си рискуват здравето. На всичкото отгоре форматът бе раздут до 24 финалисти - т.е. половината континент се класира за турнира, нищо че някои отбори дори не можаха да си платят пътните. А след това се завъртя безкраен низ от безсмислени мачове, които предложиха екзотика, но не и качествен футбол.
Напук на всички напъни на ФИФА да вдигне нивото на континента, Африка не е мръднала - прогресират единствено страните, чиито футболисти са израснали в Европа. Мароко, Египет и Сенегал например се смятат за класни африкански отбори - истината е, че те са отбори от африкански футболисти, изградени на Стария континент. На Черния няма и помен от дългосрочно планиране, стратегия, целенасочена работа и прочие. Затова и успехите са фойерверки. От петте африкански финалисти на Мондиал 2014, само един повтори класирането си четири години по-късно в Русия. Затова и нито един африкански отбор не успя да достигне до осминафинал на световното през 2018 г.
На мондиала през 2026 г. обаче Африка и Азия заедно ще получат повече квоти (17) от Европа (16). На какво отгоре?
УЕФА вече има 55 членки и на практика всички функционират на съвсем различна футболна скорост от останалия свят. Подчиняват се на строги правила и истински развиват играта. Неслучайно доминират все по-отчетливо - на последното световно 7 от 8-те четвъртфиналисти бяха европейски. 5 от последните 6 световни шампиони са от Стария континент - нищо, че балансът между Европа и Южна Америка преди това (до 1990 г.) бе равен (7-7). И пропастта ще става все по-широка.
Клерфонтен, Ла Масия, Белгия... Това е само върхът на айсберга - навсякъде от Глазгоу до Истанбул и от Порто до Москва се развиват школи, инвестира се в млади футболисти, правят се дългосрочни планове, строят се стадиони и бази. Европа развива средната си класа и дори държави с население колкото един квартал (Исландия) показват как се прави футбол чрез устойчив модел, който не зависи от краткосрочни резултати. Три от четвъртфиналистите на последния мондиал са с население под 12 милиона души - Белгия, Хърватия и Швеция. Но имат уникални играчи, израснали при най-добрите условия и научени да играят футбол от 21-ви век.
Толкова оплюваната УЕФА излива купища милиони в развитието на играта на ниско ниво чрез програмата си „Хеттрик".
На високо - развива продукти като Шампионската лига, които генерират колосални приходи, голяма част от които след това се връщат обратно в системата.
Да, Европа има отлична футболна система и бере с пълни шепи плодовете от нея. Тя е всеобхватна, солидарна и отлично смазана, а и не спира да се развива. Толкова е напред, че останалите вече сякаш играят друг спорт.
На този фон фактът, че цели 71 процента от Европа (39 от 55) няма да бъдат представени на ребрандирания мондиал през 2026 г., за сметка на олимпийци като Уганда, Мадагаскар, Бахрейн или Кирзигстан е повече от скандален.
И е крайно време да се осъзнае, че световното първенство е най-големият футболен форум, а не фолклорен фестивал за песни и танци на народите.
Именно затова световното изобщо не го гледам ако не е в Европа.И за най големия идиот вече е ясно че първенството което си заслужава е Европейското!!!!!!
Статията е твърде пресилена.На клубно ниво наистина има голяма разлика, но национално ниво отборите от Южна Америка на отстъпват чак толкова на тези от Европа.Тук пишете че Перу загубили с 5 на нула и стигнали финала на Копа Америка.Защо не пишете за Португалия.Станаха европейски шампион само с една победа с изключително грозен и непривлекателен футбол.На световното Колумбия паднаха от Англия след дузпи в изключително равностоен мач с пресилена дузпа за Англия и при отсъствието на Хамес Родригеш най-голямата им звезда.Бразилците срещу Белгия не получиха 100 процентова дузпа а и второто полувреме тотално ги надиграха.Аржентина бяха единствения отбор който поведе на Франция и най -много им оказаха отпор.Уругвай пък елеминираха Европейския шампион Франция.Япония също изиграха много силен мач с Белгия.
toresa, това са малки изключения, не тенденция. Колкото до това кой играл по-настървено срещу Франция, кой първи вкарал гол на някой европейски отбор или му свирили/не свирили дузпа, не променя фактите. Как ти се струва група на световното Гърция, Перу (че сега са финалисти на Копата), Бенин (че изненадващо отстраниха Мароко на 1/8 финал) и Китай. Нищо чудно и да се случи. Велики мачове ще са това! Да ме вържат пред телевизора и пари да ми дават, няма да ги погледна. Пък ти си давай примери за спорадични проблясъци на отборите от не знам кой свят.
Абсолютно несъстоятелна статия. Това може да го напише само човек, който не е изгледал и един мач от Купата на африканските нации. Има изключително интересни мачове, а половината отбори там биха направили за смях някои отбори от УЕФА (особено един конкретен национален отбор)!