Уау, какъв момент!
Това написа с възклицание като от американски филм в twitter акаунта си Мария Шарапова в неделя около 19 ч българско време.
По това време нейното любимо момче се опитваше да си събере усмивката, оглеждайки я в отражението на грамадния и красив трофей от турнира в Стокхолм.
Това е. Край на Епизод I. Няма вече Бейби Федерер, надеждата, талантът, обещаващият български младок.
Тук е Григор Димитров, който започва да печели турнири.
Този, който побеждава номер 3 в света с невероятна игра.
Играчът, който изпълва потенциала си с резултати и успява да развълнува дори кралски семейства.
В неделя цялата зала искаше Гришо да победи, и то не само, защото е млад и аутсайдер във финала с Давид Ферер. Хората с родни трибагреници викаха за него, защото е българин.
Останалите - защото има излъчване, но и качества на звезда.
А принцеса Виктория и едногодишната и дъщеричка принцеса Естел, го харесват, защото е усмихнат като малчуган. Докато татко и принц Даниел връчваше купата на Гришо, малката пляскаше и се радваше смешно и симпатично.
Такива емоции предизвиква това хлапе от Хасково. Пардон, той вече не е хлапе, а коронована с трофей тенис особа.
На 22 години Димитров е победител, скоро ще е част от топ 25, вероятно още тази седмица.
До края на годината може да успее да мине и бариерата на 20-ицата.
В топ 10 трябва да влезе догодина.
На 22 т.нар. Бейби Федерер закъснява леко от развитието на швейцарския първообраз, с който го сравняват.
На 22 Федерер спечели първия си турнир от Големия шлем, а първата титла изобщо на сингъл - на 20 г. Същото може да направи и Гришо, който няма да навърши 23 години до 16 май 2014-а...
Пред него е например Australian open през януари.
"Играх на върха на възможностите, но понякога трябва да приемеш, че си победен", каза след финала в Стокхолм Давид Ферер - човекът, който мрази да губи повече от всичко на света.
От устата на един от най-силните тенис играчи в света в момента, това значи - този отсреща е сила. Ферер има 40 големи финала, а за Димитров това бе едва втори такъв.
Българинът за втори път през годината (първият бе в Бризбейн) показа израстване в онази характеристика, която често се сочи за негова слабост - психиката.
Той не се огъваше при 0:40 срещу един от най-добрите изпълнители на ретури. Не трепваше да изиграва трудни топки, а и не се разочароваше от грешките си.
Така първата от двете най-важни стъпки, различаваща отличния играч от големия победител, е на път да бъде направена.
Втората е постоянство. От утре, на турнира в Базел, чакаме доказателства за подобрение и в тази посока.
Григор има нов треньор, Роджър Рашид. Известен е с уменията си в кондиционната и психическа подготовка на Гаел Монфис, Жо-Вилфред Цонга, Лейтън Хюит...
Резултатите от работата му скоро трябва да се видят.
Прибавени към таланта на Григор, те могат да ни донесат още много мигове като този в Стокхолм, когато усмивките ни пред телевизорите бяха поне толкова широки, колкото на момчето с купата на екрана.
