Докато груповите етапи в европейските клубни турнири във футбола вървят към своя край тези във волейбола тепърва набират скорост. За трета поредна година единственият, който ще се опита достойно да защити честта на родната школа е ЦСКА. „Червените" попадат сред най-добрите благодарение на президента си Георги Георгиев, който успява да се пребори за „уайлд кард".
В първия сезон сред най-добрите „червените" разчитаха основно на собствените си кадри. Привлечен бе един по-опитен играч - испанската легенда Рафаел Паскуал, но заради рано получена травма той не успя да помогне на тима. Резултатът - шест поражения в групата и 22-о място.
На следващата година ръководството промени политиката и заложи на повече опитни състезатели. През тази българският тим е сред най-възрастните в турнира. Средната възраст на играчите, картотекирани за надпреварата е 27,3 г. При основния състав тя скача на 31,5 г.
Тежестта на битките тази година изнасят Евгени Иванов (36), Николай Иванов (37), Светозар Иванов (33), Ясер Портуондо (27), Стоян Самунев (27), Теодор Салпаров (28), Филип Мейо (28), Ивайло Стефанов (37)., Валтерс Рама (26). До тук те записаха една загуба и една победа и оставят отворени щансовете си за следващата фаза.
Картотека имат и младите Антон Василиев, Теодор Тодоров, Иван Крачев, Андрей Николов, Георги Манчев, но е почти сигурно, че те ще получат по-малко време за игра в Европа и повече у нас.
Решението кой да играе естествено взема треньорът. Но когато се търсят резултати той почти няма избор. Защото горчивата истина на последните години у нас е, че работата на щколите е доста затруднена и те почти не функционират. Поне не на онова ниво, което е способно да изкара повече от един-двама играчи, готови да играят на високо ниво.
Достатъчно е да хвърлим поглед върху състава на националния отбор, който участва на световното първенство в Италия. Независимо от големия брой промени в сравнение с онзи от Япония преди четири години, девет от 14-те избраници на вече бившия треньор Силвано Пранди са родени във времето между 1977 и 1986 г. В този период е роден целият ни титулярен състав - Андрей Жеков (30), Владимир Николов (33), Тодор Алексиев (27), Матей Казийски (26), Виктор Йосифов (25), Николай Николов (24), Теодор Салпаров (28)
Това са последните поколения, възползвали се от методите за тренировки на старата система. Двама от тях - Тодор Алексиев и Матей Казийски бяха част от предпоследния младежки отбор постигнал сериозен успех на голямо първенство - бронзовите медали от световното първенство в Техеран 2003. Преди тях същото направи поколението на Мартин Стоев и Николай Иванов (родени между 1970 и 1974), станало световен шампион в Кайро през 1991 г.
За следващия такъв на родния волейбол му се наложи да чака седем години. През септември тази година младежите ни, родени през 1992 взеха сребърни медали от европейско първенство. Един от тях вече попадна при мъжете - Николай Пенчев. Още трима-четирима просто чакат реда си.
Какво обаче ще се случи след това?
На пръв поглед у нас има доста млади играчи. В детско-юношеското направление работят почти всички участници в Суперлигата. И голяма част от състезателите, които играят при мъжете се пускат и в първенствата на юноши старша възраст. Резултатите обаче не се виждат. Нещо повече, през тази година когато Левски започна да гради отбора си за новия сезон трябваше да привлече играчи от други клубове. В настоящия състав на „сините" единствените юноши на клуба са Цветан Петров и Деян Нинов. Последните такива, които стигнаха до националния отбор са Боян Йорданов (роден 1983 г.) и Теодор Богданов (1986 г.)
Подобна е ситуацията в другите отбори. Нещо повече в първенството у нас се въртят едни и същи герои, които просто сменят клубната принадлежност. Новите лица се броят на пръстите на ръцете.
На теория системата е много проста - държавна политика, която да стимулира спонсорите да наливат пари, да изграждат добри бази, да привличат добри треньори, които да търсят таланти, да ги развиват, да захранват представителните тимове. Това обаче минава през участие в добри вътрешни първенства за всяка възраст, организация на международни турнири, изяви на такова ниво с мъжете.
У нас хората, които инвестират в спорта обаче не са стимулирани от държавата. Базите са изоставени, треньорите намаляват, логично спада интереса към спорта от децата. Първенствата са дори под средното ниво. През тази година в т.нар. Суперлига например има 12 отбора. Конкуренцията обаче е слаба и това ясно се видя в дербито между ЦСКА и Левски преди две седмици. В тренировъчно темпо за 60 минути„червените" спечелиха с 3:0.
Заради нежеланието на родните тимове да харчат повече пари и не особено високите резултати при участието на Левски преди години в Шампионската лига, България загуби добрите си позиции на континента и може да разчита на ограничен брой квоти за турнирите. Едва през този сезон страната ни получи право да имаповече състави в надпреварите, но отново не се възползва от него. Единствените проявили повече смелост - КВК Габрово обаче стигнаха само до втория предварителен кръг, препъвайки се в скромния тим на Дукла.
Разбира се, европейските волейболни турнири са далеч от футболните като източник на приходи за участниците и това обяснява нежеланието на повечето тимове у нас да се възползват от правото си да мерят сили в него. Дори клуб като Лукойл Нефтохимик, който преди години бе сред най-добре финансираните клубове се пробва за две-три години и се отказа . Това спестява пари на ръководството, но не помага на състезателите, за които това е една от малкото възможности да се сблъскат с модерните тенденции.
Тревожна е тенденцията и при трансферите на играчите зад граница. Като най-сериозна дестинация се очерта Иран. Тази година там са шестима родни играчи. Почти толкова, колкото и в първенството на Италия, където са деветима. А качеството между двата шампионата е несравнимо. Един единствен наш волейболист е в Суперлигата на Русия, второто по-сила първенство в Европа. Четири-пет обаче има във Висщата лига.
В Турция, която инвестира много, за да вдигне нивото е само Тодор Алексиев. В елита на Гърция са само трима. Във Франция нащите играят по долните дивизии. Списъкът може да продължен, но тенденцията е ясна - силният национален отбор от последните години контрастира сериозно на цялостното ниво на развитие на този спорт у нас. И ако не бъдат предприети сериозни мерки и волейбола ще последва омагьосаният кръг на футбола.
