Хиляди титли и трофеи са спечелени през годините в различните европейски футболни първенства и турнири.
Стотици са легендарните треньори, станали легенди на своите клубове. Малцина обаче са тези, които ще носят безсмъртието на клубните емблеми дори на Оня свят, а поколения наред ще произнасят имената им със страхопочитание. В следващите редове ще Ви разкажем за онези футболни треньори, които са истински епохи за своите отбори.
Бременските музиканти са четирима според братя Грим, но те нямат щастието да са живели в ерата на Томас Шааф. Иначе определено щяха да го включат към групата на най-популярните герои от този германски град.
На 15 май 2013 година беше сложена точка на една от най-прекрасните футболни истории, след като Шааф и Вердер се разделиха по взаимно съгласие след разочароващото 14-то място на отбора в първенството. Това сложи край не просто на треньорския период на бившия защитник, продължил зашеметяващите 14 години в 645 мача, спечелени 6 трофея и записани 6 участия в Шампионската лига.
Всъщност Томас се раздели с клуба на сърцето си след 41-годишна изпепеляваща любов, започнала на 11-годишна възраст в школата на зелените. В момента той води Айнтрахт, но кой знае - може един ден отново да стои пред домакинската пейка на Везерщадион.
„Арсен кой?". Това питат саркастично английските таблоиди, когато анонимният на Острова французин е посочен като новият треньор на Арсенал на 30 септември 1996 година. Медиите са шокирани, че прогнозата им постът да бъде поверен на Йохан Кройф не се сбъдва.
Вместо това „артилеристите" са поверени на Венгер, който идва от Япония, където раководи Нагоя. И едва ли някой е давал големи шансове за повече от година-две на новия треньор в свирепата конкуренция на Висшата лига. Но месец след месец, сезон след сезон, Арсен Венгер опровергаваше всички скептици, за да се превърне в най-дълго властвалия мениджър във вековната история на Арсенал със своите 19 години.
Под негово ръководство столичани печелят Висшата лига три пъти, Купата на Футболната асоциация 5 пъти, Къмюнити Шийлд също 5 пъти. Три пъти е избиран за най-добър мениджър на Висшата лига.
Едва ли има украински футболен фен, който да не си спомня осанката на Валерий Лобановски на стадиона в Киев. Един от най-великите футболни умове на Европа напусна този свят преди 13 години, но остави дълбока следа в украинския футбол и най-вече в историята на местния гранд Динамо.
Именно под ръководството на Лобановски отборът става първият от СССР, който печели европейски клубен турнир при успеха над Ференцварош във финала за КНК през 1975 година. Специалистът прекарва три периода в Динамо с общо 21 сезона. Именно като треньор на украинското страшилище и напуска този свят през 2002 година. Днес стадионът на Динамо носи неговото име.
Четвърт век. Толкова изкарва начело на Манчестър Юнайтед абсолютната легенда Сър Алекс Фъргюсън. Червенобузият шотландец е достоен да бъде спряган за най-великият треньор на всички времена, колкото и субективен да е този спор.
Да, губи дебютния си мач в еврейските клубни турнири в Дупница, когато новият му отбор Абърдийн прекланя глава пред Марек с 2:3 за КНК, но пък каква кариера следва на руля на Манчестър Юнайтед! Днес можем да кажем, че Фъргюсън е историята на Висшата лига. Титлите му с Юнайтед са 13, 5 купи на ФА, 4 купи н Лигата,
10 пъти извежда „червените дяволи" до трофея в Къмюнити Шийлд, 2 пъти триумфира в Шампионската лига и по веднъж в КНК, Суперкупата на Европа, Световното клубно първенство. Фъргюсън има общо 49 трофея в треньорската си кариера.
Когато говорим обаче за треньорско дълголетие, няма как да не сложим на първо място легендарния Ги Ру.
Специалистът ръководи френския Оксер в рамките на невероятните 44 години. Всъщност, Ру е виновен за практически всеки успех на този клуб - от аматьорско ниво, та до върха - титлата на Франция. Той заставя начело на отбора през 1961 година и го сдава през 2005 заради проблеми със сърцето. За този огромен период той води своите момчета в продължение на 894 мача, записва 375 победи.
А когато се замислите, че вероятно много от футболистите в отбора му от 1961 година не са доживели да видят деня, в който Ги Ру ще бъде пенсиониран, то по-нататъшни коментари стават просто излишни.
