Световното свърши и е време на изводите. Незабравимо, пречупено през интернет призмата на модерността, интригуващо, изненадващо, различно... Ето 10 размишления за това какъв Мондиал гледахме:
1. Номер 10 се завърна! Най-вълнуващата фигура във футбола, поизчезнала след отказването на Зинедин Зидан, отново е на мода. Хамес Родригес от Колумбия е голмайстор на турнира, а той е типична десетка. Томас Мюлер играе подобна роля за Германия - нападател, халф, подавач, завършвач, вляво, вдясно... Лионел Меси се върна в ролята, позабравена в Барса, за националния. И е играч №1 на първенството. Видяхме в подобна роля звезди като Неймар, Жердан Шакири, Артуро Видал, Брайън Руис, а и донякъде Ариен Робен - все повече обича да включва ракетата през центъра, а не по крилото... А Бразилия се отказа от своя натурален номер 10 - Роналдиньо или Кака, и сбърка.
2. Германия победи, след като гради отбор за титла 6-8 години. Търпението се оказва добър съветник, а не модерното сменяне на треньори в търсене на незабавен успех. Немците изчакаха стратегията им да даде резултат, оставиха Льов и спечелиха.
3. Атаката можела и да печели. Германците изповядват футбол с топка в краката и нацелен към атака. Не са само те - така опитаха да играят колумбийци, чилийци... Аржентина се придържаше към тактика, подобна на тази на Атлетико в Шампионската лига с мълниеносни контраатаки. И също не бе далеч от титлата. Доказателство за атакуващия характер на Мондиала са 171 гола, което е изравнен рекорд с Франция 1998.
4. Националните отбори все повече са уморени, изхабени от дългия клубен сезон и им личи. Първо - поне 20 качествени играчи пропуснаха първенството с травми, а още толкова бяха там само тялом. Разликата е в тимове като Германия - на тях им е заложено, че не може да губят, както и винаги надъханите и пълни с патриотизъм южноамериканци.
5. Това е световното на резервите! Марио Гьотце стана от пейката да реши финала, но не е само той. Върнете се към ролята, която имаха Тим Крул за Холандия срещу Коста Рика, Ромелу Лукаку за Белгия срещу САЩ, Клаас Ян Хунтелаар за Холандия с Мексико... И това е само в елиминициите. Дълга скамейка - гарантиран успех.
6. Треньорите също бяха забележими. С ярки, рисковани и луди до гениалност решения блесна Луис ван Гаал, сменил вратар да пази дузпи. Но и Ерера, и Льов, и Сабея правиха запомнящи се смени и взимаха тактически решения, които преобръщаха мачове.
7. Развенчаха се митове. Европа не може да спечели в Южна Америка. Германците играят дървен футбол (този се развенчава вече няколко години). Италия винаги се промъква напред, а Бразилия играе футбол-самба, който гали окото на естета.
8. ФИФА си прави каквото поиска. След безумията в организацията с мачове по обяд и луди харчове, гръмна скандала с билетите, организиран от фирмата - партньор на ФИФА. Централата мълчи, както винаги, когато не и изнася. Тя си се радва колко добре бил организиран турнирът.
9. Магията на световното вече има виртуално, фотошоп и gif измерение. Интернет, социалните мрежи промениха влиянието на Мондиала. Не бяха колажи за играчи-герои, за мачове, за треньори! Това е нов тип световно.
10. Няколко незабравими момента. Рекордът на Клозе, разгромът на Германия над Бразилия, ухапването на Суарес, както и Мануел Нойер, който повтори Тони Шумахер от 1982-ра година срещу Патрик Батистон. Видяхме и Меси, който почти повтори Марадона, но остана в подножието на трона му.