Няма какво да се лъжем. Не ставаме за световното в Бразилия. Не може да имаш претенции да играеш на световно първенство по футбол, а да не можеш да биеш отбор като Армения. Нищо, че е по-напред в класацията на ФИФА.
Значи на тези квалификации всички могат да бият Армения в Ереван, само ние не можем! Затова някак минават покрай ушите ми приказките по всички телевизии колко много трябва да се гордеем с момчетата на Любо Пенев. Трябва, но малко по-тихичко. Просто защото нямаме повод.
Не сме се класирали на практика, а най-вероятно и теоретично няма да добутаме дотам. Не Господ, а Бербатов да беше повече българин, няма как да бием чехите с 3 гола разлика, а другите отбори да играят за нас.
Така че положението е "Father, into your hands I commend my spirit". А може би избързвам? Може би Господ най-много се смее на тези, които си правят планове с него. Пу, пу, дано! Или "А, дано, ама надали"!
Сигурно не е справедливо. Мнозинството спортни журналисти се опитват да ни убедят, че Любо Пенев е "направил страхотен колектив". Само дето не виждам защо нашите да са по-големи пичове от швейцарците, например, които са се класирали. Или от холандците - тези мръсни индивидуалисти!
Нека си спомним какво направи с една шайка егоцентрични мъже чичото на Чичовото през 1994 г. Класира се на световно и дори победи отбори, които са много по-напред от Армения в ранглистата на ФИФА - Аржентина, Германия... Вече не е кой знае каква тайна, че тогава лъвовете се бяха разделили на малки стегнати лагери, тип „всеки срещу всеки".
Да, но тогава те играеха в "Барселона", "Хамбургер", "Спортинг", "Селтик"... а сегашните - в ЦСКА (вярно, Москва), "Терек", "Кубан" и "Байрям". И то играят, когато ги пускат от дъжд на вятър треньорите. Не може да си пръв с "националния резервен отбор по футбол на България". Даже и втори не можеш.
Въобще темата за сравнението в спорта ми е малко болезнена и леко встрани. Но нека се отклоня за малко. С какво толкова ги хранят бабите децата на 300 км по на запад, в какви детски градини ходят, как ги възпитават мама и тате сръбчетата, та бият нашите младежи на волейбол и се добраха до второто място в Бразилия след драматичен финал?
А ние пак сме четвърти. Защо сърбите, които са държава от двайсетина години, са били поне по веднъж олимпийски шампиони на волейбол, европейски на баскетбол и два пъти на водна топка? При това без да включвам в статистиката Югославия, защото сравнението става чудовищно несправедливо (само на баскетбол са 1 път олимпийски, 3 пъти световни, 5 пъти европейски шампиони).
Ами по на юг - Гърция? Два пъти европейски на баскетбол и веднъж на футбол. За наше самочувствие щях да кажа, че като нас са и власите които се давят на края на Дунав, но пък се сетих, че румънците си имат Стяуа - носител на КЕШ.
Връщайки се на националния ни отбор по футбол, много ми се иска да има оптимизъм. Но повече ми се иска да имаме по един-двама играчи в "Реал Мадрид" или "Байерн Мюнхен". Тогава и Господ повече ще ни забележи, защото той не е бунак, гледа само хубави мачове!
