Бразилия срещу кого?

Първите две седмици на Копа Америка пратиха в трета глуха всякакви прогнози и очаквания, като единственото изключение е, че големите сили са все още в играта.

Най-старият турнир в света за национални отбори тръгна по начин, който изненада феновете и отказа много от тях да стоят будни по малките часове на денонощието или пък да стават далеч преди работа, за да гледат.

Трите колоса стартираха сякаш на първа предавка и успяха да опънат нервите на гореспоменатите. Първите им мачове бяха зле, а вторите - още по-зле.

Едва ли остана човек, който да не е разбрал, че Меси не може да прави играта си от Барселона, а оттам Аржентина да заиграе като каталунците. Всъщност няма отбор на Копа Америка, който би могъл да се доближи до това ниво поради една проста причина.

Всички усилия и надежди на домакини, бразилци и "уруси" са концентрирани върху хората в нападение, а същевременно липсата на всякакъв баланс между отделните линии и креативност в центъра едва не им струва скъпо.

Серхио Батиста има Меси, Тевес, Игуаин, Лавеци и Агуеро. Менезес разполага с Неймар, Гансо, Робиньо, Жадсон и Пато, а Табарес разчита на Кавани, Форлан и Суарес. Действително атомни и всяващи страх нападатели, способни на пръв поглед да пробият и Китайската стена. Явно обаче се иска и нещо друго.

Приятната новина, но в никакъв случай не сензация, е показаното от Колумбия. Водена от суперзвездата си Радамел Фалкао успя с не много усилия, но с достатъчно сериозна доза прагматизъм да прескочи групите, като заслужаваше да завърши с пълен актив от точки.

Немалко предвиждаха "Лос кафетерос" за скрит фаворит в турнира и очевидно имаха право. Колумбия може да се похвали със само една спечелена Копа Америка отпреди 10 години, а на фона на показаното дотук няма как да не мечтае вече и за втора.

Това е и отборът, който показа най-стабилна и дисциплинирана игра, като неслучайно до момента няма допуснат гол. Ветеранът Марио Йепес умело ръководи колегите си в отбрана, като той и Пабло Армеро намериха място в идеалния отбор на шампионата след мачовете в групите.

Сензацията си има име и то е Венецуела. Държавата, която до съвсем скоро бе известна предимно със сапунените си сериали, не само спря Бразилия на старта, но и не допусна поражение в група, в която предварително се считаше за невъзможна.

Венецуелците победиха Еквадор, а за капак направиха страхотен финален щурм в последния си мач срещу Парагвай. Тимът отново ще бъде в ролята на аутсайдер на четвъртфиналите срещу Чили, но като че ли това му харесва, а и дава резултат.

Очакваното пропадане на Мексико се състоя. Без изгонените 8 футболисти покрай секс скандала в хотела и липсата на Чичарито доведе до пълното обезкръвяване на "ацтеките", а оттам и логичното последно място без записан актив. А и все пак Копа Америка не е Златната купа на КОНКАКАФ...

Головата немощ на големите сили секна в последните мачове, когато напрежението върху тях бе смазващо, а елиминацията и големият срам бяха надвиснали като Дамоклев меч. Меси най-после получи похвални оценки, Пато и Неймар бяха качени на пиедестала, а дъждът от голове в почти всички мачове придаде съвсем друг облик на турнира.

Сега наред е истинско бижу на четвъртфиналите, където ще се срещнат двата най-успешни тима в надпреварата. Пътят на един измежду Аржентина и Уругвай ще приключи в неделя рано сутринта, но този на другия като нищо може да бъде преграден веднага след това, защото на полуфиналите най-вероятно ще чакат Фалкао и компания.

В другия поток всичко изглежда като по поръчка за "Селесао". Трудно е да се повярва, че бразилците отново ще се мъчат срещу "гуараните", така както го направиха преди няколко дни. Чили и Венецуела едва ли също ще притеснят "златистите", така че финалът в Буенос Айрес изглежда твърде близо. Въпросът може би е кой измежду Аржентина, Уругвай и Колумбия ще бъде още там.