Едва ли Кристоф Крамер се е надявал на по-голям подарък от съдбата. Тя му даде шанс да изиграе мача на живота си, когато минути преди първия съдийски сигнал на финала между Германия и Аржентина на "Маракана" стана ясно, че Сами Кедира няма да може да излезе на терена. Шансът на живота падна в ръцета на футболиста на Борусия (Мьонхенгладбах) и той впрегна цялото си същество, за да защити честта на родината.
Американците имат една приказка - "Easy come, easy go". Приказката на Крамер продължи точно 17 минути, преди лицето му да срещне рамото на Езекиел Гарай. Или по-точно трябваше да продължи 17 минути. Крамер всъщност игра още 15, преди да бъде изнесен в безпомощно състояние от терена. Дори без него Германия вдигна купата. Дано и Крамер помни този момент, когато някой ден разказва тази история на внуците си. Но дали?
Еуфорията след титлата на Германия започна да утихва, а с това изникват и някои важни въпроси, които може би ще променят хода на развитието на световния футбол. Един от тях е - интересува ли се ФИФА от здравето и живота на футболистите по време и по-важното - след края на активната състезателна дейност? Ако да - адекватна ли е световната централа на предизвикателствата на съвременния силов футбол? Ако не - въпросите ще трябва да преминат в по-остър тон, но това никой няма да го признае.
Казусът Крамер беше повдигнат първо от американските журналисти преди няколко дни. В последните две години в САЩ спортът и в частност силовите спортове като американски футбол и хокей търпят невероятна трансформация именно по отношение на опазването на здравето на състезателите.
А най-сериозният въпрос, заради който дори беше въведен терминът „Кризата на сътресението" е именно комоциото и неговото влияние върху живота на атлетите.
Сега американците питат Цюрих - ФИФА ще обърне ли внимание на този сложен и много сериозен казус или ще чака поредния Джуниър Соу, но по европейските терени, за да си отвори очите?
Кой е Джуниър Соу? По-точно - кой беше? Лайнбекърът в Националната футболна лига (американски футбол) имаше прекрасна кариера, на която сложи точка през 2010 година. Джуниър се оттегли уважаван и обичан от феновете на Маями и Ню Инглънд, с пълни до пръсване банкови сметки и перспектива за сладки старини. Две години след оттеглянето си Джуниър Соу бе мъртъв. Намерен сам, в огромната си къща, прострелял сам себе си в сърцето. Смъртта му шокира всички, беше безумно и необяснимо.
Осем месеца по-късно учените, изследвали мозъка му, обявиха, че имат абсолютни доказателства за заболяването хронична травматична енцефалопатия. Тих убиец, пратил на Оня свят десетки други бивши негови колеги. Заболяването се свързва с прояви на депресия, инсомния, емоционална нестабилност. Болест, причинена от... поредица сътресения през годините.
Кончината на Джуниър Соу беше спусъкът, който беляза една нова ера в американския спорт. В момента в НФЛ съществуват поредица от задължителни за следване от играчи, треньори и лекари протоколи, а неспазването им се категоризира почти с тежестта на федерално престъпление. По време на мачовете на стадиона има отделно видеонаблюдение от специалисти по черепно-мозъчни травми, които следят за опасни ситуации в случай, че клубните лекари „случайно" не забележат симптомите на сътресение у своите гладиатори.
И най-важното - играч, диагностициран със сътресение по време на мач, трудно получава правото да догледа срещата по телевизията в съблекалнята, какво остава да се върне в игра!
Към момента споразумението между НФЛ и профсъюза на играчите включва изплащане на 765 милиона долара, с които ще се гарантира диагностицирането, лечението и рехабилитацията на мозъчните травми. От 18 000 „пенсионирали се" спортисти над 4 500 страдат от заболявания, причинени от сътресение. Освен за лечение ще бъдат отделяни персонално пари и за компенсация - 5 милиона долара ще получават заболелите от Алцхаймер атлети, 4 милиона се полагат на семейства, изгубили своя близък след доказана хронична травматична енцефалопатия, 3 милиона е компенсацията за бивши играчи с дименция.
Ето защо случаят с Кристоф Крамер е една мощна аларма към ФИФА. Крамер игра 15 минути след като очевидно получи тежка мозъчна травма. Той не беше адекватен - също като ФИФА. Хубаво е хората в Цюрих да се замислят по въпроса преди някоя голяма звезда да сложи точка на агонията си.
Защото красивият футбол струва много, но не и човешки съдби и животи.
