Надя Надим е била запалена по футбола от баща си, също като още доста от футболистките, играещи на европейското първенство за жени в Холандия.
Само че в останалата част от нейната житейска история няма нищо традиционно - тя е уникален разказ за трагедия и триумф, достоен за холивудски филм.
В неделя футболистката от афганистански произход игра за Дания в най-големия мач на своя живот до момента, четвъртфиналът на Евро 2017 срещу Германия. Тя вкара първия гол за своя отбор при победата с 2:1, която класира датчанките на полуфинал.
За да стигне дотук обаче, Надя преживява ужасна семейна трагедия в страна, в която дори не е можела да играе футбол публично.
Тя е едно от петте момичета в семейството си и е отраснала в Афганистан, където баща й, Рабани, е генерал в афганистанската армия.
Когато Надя е на 10 г., контролиращите държавата талибани призовават нейния баща на среща, от която той никога не се завръща. Едва след половин годината майка й Хамида разбира, че Рабани е бил отведен в пустинята и екзекутиран.
Животът в семейство, съставено изцяло от жени, се оказва просто невъзможен при режим, в който за непридружената от мъж жена има толкова стриктни ограничения. Момичетата не могат да ходят на училище, Хамида не може да работи. Дори пред играенето на футбол пречките са непреодолими и Надя трябва да рита топката само в градината - навън било забранено за момичета.
Футболистката разказва, че в Афганистан не е виждала жени да практикуват, какъвто и да е спорт, и осъзнава, че с коравия си характер и независимото си мислене може да си навлече проблеми в това репресивно общество.
Бягството е наложително. Семейството влага всичките си пари, за да напусне страната и плаща на каналджии, да ги прекарат през Пакистан към Европа и впоследствие с полет към Италия. Качени на камион, който трябва да стигне до Лондон, където Хамида има роднини.
Няколко дни по-късно обаче камионът спира, а бежанците са изхвърлени от него, за да разберат, че се намират на различно място.
Питат минувач къде са и се оказва, че са в Дания. „На този етап вече просто се радвахме, че сме в безопасност", разказва Надя.
Майката Хамида и петте й дъщери са пратени в бежански център, където за пръв път Надя започва да играе футбол публично с други деца. Тепърва свиква с общество, където е прието момиче да играе футбол и даже заиграва в местен клуб.
Майката работи на няколко места, за да издържа семейството, а през това време Надя разгръща таланта си, стига до професионалния футбол и до националния отбор на Дания.
Сега Надя Надим играе за Портланд Торнс, американски клуб с невероятна публика, който се радва на посещаемост от средно 15-16 хил. зрители на домакинските си мачове - огромно число за женския футбол.
Нападателката е и част от датската сензация на това европейско първенство, като тимът вече е сравняван с мъжкия отбор на Дания, завоювал шокиращата европейска титла през 1992 г.
За 29-годишната Надим това може да е последен шанс за велик триумф във футболната й кариера, но всъщност нейните амбиции се простират далеч отвъд футбола.
Тя следва медицина в Орхуския университет, защото иска да работи в областта на пластично-възстановителната хирургия. И естествено, желанието й е да бъде хирург именно в Дания - страната, която чувства, че й е дала нов живот и която тя с гордост представлява и на терена.
