В края на август английските медии вдигнаха много шум около скандала между Мохамед Салах и Садио Мане. Сенегалецът не се стърпя и реагира остро на постъпката на Мо, който вместо да му подаде, реши да действа индивидуално на "Търф Моор" срещу Бърнли. Юрген Клоп смени Садио, който напускайки терена се ядосваше, жестикулираше и ругаеше.
Случай като този не можеше да не се превърне в сензация и в социалните мрежи. Салах беше обвинен, че е егоист и мисли само за това как да вкарва повече. Доста от запалянковците не пропуснаха да отбележат, че във втория си сезон на "Анфийлд" Мо не е бил същият, какъвто в дебютната си кампания. А тя наистина беше космическа. С 32 гола в първенството той счупи рекордите на Суарес и Роналдо в Премиършип, а от топ шампионатите в Европа само Меси и Кристиано вкараха повече.
Но във втория си сезон с червения екип головата му сметка спадна с 10 попадения - на 22. Подобен спад заблуди много хора, че Салах е включил на задна, но това изобщо не е така. Просто се промени ролята на египтянина в състава на Клоп.
Основната претенция към Салах от миналия сезон и началото на този беше именно реализацията на голове. Ясно е, че феновете са недоволни от намалелия им брой, но това е психологическият феномен на негативните емоции - обикновено те са много по-силни и по-ярки (и най-важното - по-дълги) от положителните. Така отрицателният ефект от пропуск един на един е много по-силен от положителния - например от блестящия гол на Мо срещу Арсенал.
Салах наистина започна да вкарва по-малко (в сравнение с извънземния сезон 2017/18), но продължава да е изключителен голмайстор.
Но нека да започнем с очевидното: Салах често е егоист и не подава топката. Факт е. Но би било необяснимо да се очаква от голов хищник като него да проявява някакъв алтруизъм що се касае до вкарването на попадения. Алекс Окслейд-Чембърлейн го обяснява страхотно: "Салах няма как да е лаком и алчен пред гола просто защото да вкарва е неговата работа. Би било странно, ако той постоянно подаваше топката в подобни ситуации. Начинът, по който той действа в такива случаи, много пъти ни е носил победи." Замислете се колко прав е Окс. Задължението на Салах, както и на всеки друг нападател, е в удобните за него моменти да се опита да вкара.
Но има и друг важен фактор. През миналия сезон никой не създаде повече ситуации за съотборниците си от Салах (12% от всички). Най-близо зад него е Анди Робъртсън с около 8%, а Мане е със 7,5%. А ако се спрем на "чистите положения" (излизания сам срещу вратаря и изстрели от близко разстояние), Салах е направо блестящ. Египтянинът е осигурил 21 такива възможности на колегите си, а повече от половината (11) са били за Мане. Самият сенегалец е изработил 9 такива ситуации за целия отбор. Специално за Салах е осигурил две...
Тези данни от миналата кампания разкриват голямата промяна в стила на отбора на Клоп и обясняват нагледно защо Салах започна да вкарва по-малко - той просто е много по-ангажиран в създаването на ситуациите, а не в завършването им. През сезон 2017/18 Мане и Окслейд-Чембърлейн бяха отговорни за връзката между центъра на терена и атаката, но поради контузията на Окс Клоп промени настройките на отбора в края на кампанията.
От началото на 2018/19 Фирмино бе върнат леко назад и така отговорността за създаването на положения падна основно върху Салах. Гениалността на египтянина се проявява във факта, че въпреки новите отговорности и огромната доза творческа работа, която се стовари на раменете му, той продължи да постига страхотни резултати - 22 гола и 8 асистенции миналия сезон. Садио Мане и Пиер-Емерик Обамеянг отбелязаха също толкова попадения, но головите им подавания бяха съответно едно и пет.
В същото време атаката на Ливърпул в никакъв случай не пострада. Напротив. През миналия шампионат отборът отбеляза с пет гола повече спрямо предходната година. Намалялата му голова сметка и ръстът в създаването на ситуации е следствие от променената роля на египтянина. Вече е по-малко вероятно да се озове в наказателното поле и да стреля от него. По-често Мо подава топката на партньорите си или шутира от по-далечно разстояние.
От 2017-а досега Мо има общо 72 точки по системата "гол плюс асистенция".
Това е наистина изумително. С 15 повече от най-близкия му преследвач Обамеянг. Истината е, че Салах е невероятно стабилен и това е основната причина да е толкова важен за отбора.
За последно Тиери Анри доминираше така във Висшата лига. От сезон 2001/02 до 2005/2006 французинът спечели "Златната обувка" четири пъти от пет възможни. През кампаниите 2002/03 и 2003/04 гениалният голаджия на Арсенал счупи куп рекорди и стана втори в гласуването за "Златната топка". Интересното е, че през тези два блестящи сезона Анри събра сбор от 80 голове и голови подавания - само с осем повече от Салах.
Не приемайте това в никакъв случай като сравнение между двамата. Французинът отдавна е сред легендите на футбола, а вторият все още се бори да остане в историята като легенда. Освен това Анри играеше така почти през цялата си кариера в Северен Лондон, а Салах има само две години на висота в Англия. Но статистиките на Анри до тези на Салах помагат да се разбере още по-добре степента на доминация на Мо в Премиършип.
Може би Салах все още е леко подценяван заради начина, по който изглежда с топката в крака. За разлика от повечето от технически феноменалните играчи на нашето време, египтянинът финтира много по-малко и е напълно зависим от скоростта си. Забавно е, че това прави впечатление и на Тиери Анри: "Много ми харесва как се движи. Той не прави финтове, не се опитва да промуши топката между краката на съперника без причина, а просто иска да го премине. Във всеки момент е готов да прелети покрай бранителите, когато те най-малко го очакват."
Странно е, че при обсъждането на най-добрите играчи на миналото първенство името на Салах се споменаваше рядко. Мо дори не влезе в окончателния списък с номинираните за номер едно на годината.
Но това не променя факта, че вкарва или дава асистенция на всеки 94,3 минути във Висшата лига, което е най-добрият резултат в историята на първенството. А тази статистика дори включва кошмарния период от кариерата на египтянина в Челси.
Най-близките му преследвачи са Анри (може ли да има съмнение?) и Агуеро, които отдавна са във вечната зала на славата на английския елит.
