Силата на Бразилия е в защитата

Когато за първи път отидох в Бразилия, преди 21 години, първият ми престой на плажа беше прекъснат от страхотния рев на тълпата около мен. Изправих се и видях, че докъдето ми стигаше погледът хората скачаха от радост и крещяха.

Всички те току-що бяха научили, че Айртон Сена е спечелил Гран при на Бразилия в Сао Пауло.

След смъртта на Сена останах изненадан колко бързо Бразилия загуби интерес към Формула 1.

„Не можем да сме супер запалени по нещо, в което най-добрият бразилец се бори за десетото място", обясни ми един бразилски журналист по време на Гран при на Китай във Формула 1.

На 1 май Бразилия отбеляза 20 години от смъртта на Сена и нацията демонстрира, че не е забравила своя идол. Друга бразилска легенда на Формула 1 - Емерсон Фитипалди също каза нещо интересно, което се покрива с информацията на моя колега: бразилците следят спортове, в които техните сънародници се борят за титлата. Това е факт, с който шефовете на бразилските телевизии са много добре запознати.

Тенисът също беше популярен спорт в Бразилия - точно когато Густаво Куертен достигна върха на кариерата си. И както каза един популярен бразилски тв водещ - Андре Ризек: „Нашият национален отбор не е футболът, а аплодирането на победителите".

Тази гледна точка помага да разберем колко е важен футболът за Бразилия - и особено световното първенство. На всеки четири години световните финали привличат вниманието на милиони бразилци, които иначе не се интересуват от футбол.

Казано накратко, световното по футбол е сцената, на която Бразилия е световен властелин. Централният нападател на Бразилия от световното през 1970 Тостао го обобщи така: „В тези моменти бразилският футбол се превръща в нещо героично. Хората искат отмъщение. Всички останали нации може да се по-добри от нас във всичко друго, но във футбола ние сме №1".

Акцентът върху победите и успехите може и да изненада тези, които са жертва на клиширания мит, че бразилският футбол е някаква разновидност на карнавала, където всеки на терена се забавлява и иска да се изяви, вместо да гони добър резултат. Истината е болезнено различна от тази представа.

Създаването на футболисти с уникални индивидуални качества не е мит - Неймар и Оскар са живото доказателство за това. И не би трябвало да се изненадваме, че в Южна Америка се появяват толкова талантливи играчи - футболните традиции на континента са изключително богати и на практика там футболът е единственият масов спорт. Това в пълна сила важи и за Бразилия. Населението на страната е около 200 милиона и голяма част от тези хора нямат друг начин за напредък в обществото. Затова и футболът е спасение за някои от тях.

И тук най-после стигаме и до факта, че Бразилия създава отлични играчи, не само в нападение, но и в защита. Ако си направите труда да проверите статистиките от световните първенства, ще установите, че Бразилия винаги е имала по-добра защита от, да речем, Германия. Това се дължи основно на два фактора: талантливи играчи и тактическа организация. Бразилия е страната, въвела схемата на игра с четирима защитници в линия и ключовата концепция за „покриването" на нападателите.

Бразилия използва това нововъведение на световното първенство през 1958 в Швеция. С изгряващата звезда Пеле, Гаринча на дясното крило и Диди в центъра на полузащитата Бразилия твори красив и резултатен футбол и в същото време до полуфиналите тимът не допуска нито един гол до полуфиналите. Лявото крило на този отбор - Марио Загало, който печели и световната титла през 1962 е и човекът, който постава началото на следващия етап от тактическото развитие на бразилския футбол.

През 1970 Загало е селекционер на Бразилия и естествено тимът му спечели световната титла в Мексико. Той ми обясни, че се гордее с признанието, че точно неговата схема на игра се смята за предшественик на съвременните 4-5-1 и дори 4-2-3-1.

И още нещо от разговора ми със Загало. Казах му, че през 1962 националният отбор на Англия е заминал за световното първенство в Чили без лекар. Той толкова се изненада, че едва не падна от стола.

За сравнение - вижте част от помощния екип на Бразилия за световното през 1958 в Швеция: лекарски екип, стоматолог, спортен психолог (неособено успешен експеримент) и физиотерапевти. Бразилците са се погрижили за всичко, за да постигнат целта си - спечелването на световната титла.

Всичко това ни отвежда от увереността на настоящия селекционер на Бразилия Луиш Фелипе Сколари, че тимът му ще спечели световната титла това лято.

„Ще приемете ли второто място на световното първенство - пита той другите. - Никой от нас не може да приеме това. Така че, трябва да се погрижим да спечелим световната титла."

Сколари пое Бразилия в края на 2012 и една от първите му задачи беше да състави план за работата на екипа си, който беше разпратен и до футболистите и в него имаше задачи, планирани до 13 юли включително - датата, на която ще се играе финалът на световното първенство. Ясно ви е защо, нали?

Новините

Най-четените