Горд лъв с корона, стъпил върху футболна топка. Вече 19 сезона тази картинка служи вярно на английската висша лига като нейна емблема. Точно толкова вярна е и служба на един от играчите превърнали се в символи - на клуба си в частност и на първенството като цяло - Райън Гигс.
Точно 15 минути след началото на поредния си сезон с екипа на Манчестър Юнайтед, Райън отбеляза първия си гол за годината - във вратата на Нюкясъл. Така той си гарантира да продължи собствената си традиция - да бележи във всеки един от сезоните, които е изиграл при най-добрите.
Манчестър Юнайтед със сигурност не е клуб, на който му липсват символи. Все пак той има 132-годишна история. А тя помни случаи като този, в който в три поредни години именно играчи на „червените дяволи" ставаха носители на Златната топка. Но дори на фона на Чарлтън, Бест и Лоу, Гигс успява да се открои. Защото е посветил две трети от живота си на Юнайтед, уверенно преодоля и първоначално смятания за вечен рекорд на сър Боби по количество проведени мачове за клуба.
Гигс вписва името си в историята на Юнайтед незабавно. Още във втория си мач с екипа той бележи гол, който се оказва победен. „Отлично помня първия път, в който го видях. Беше на 13 години, на полето приличаше на кокершпаньол, който гони откъснал се лист хартия", спомня си мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън. Именно той поднася на момчето, още ненавършило 14 години първия му договор с клуба.
Една от очевидните тайни на дълголетието на Гигс е неговият безценен навик да не отлага за утре, това, което може да се свърши днес. След като става пълнолетен той незабавно окупира левия фланг в Юнайтед без значение от тактическата постройка избирана от Фъргюсън. Две години поред той получава наградата за най-добър млад футболист във Висшата лига.
За безбройните му титли трябва да се напише отделна глава или много страници в някоя енциклопедия. По-важен обаче е списъкът от професионалните и личните му качества, които довеждат до това, че в последните 20 години победите на „червените дяволи" са немислими без Гигс.
Наследеният от Райън атлетизъм (баща му е бил ръгбист) и скорост (в жилите му тече африканска кръв) са само върхът на айсберга. Той успява да компенсира невисокият си ръст с игрови интелект и страхотен коефициент на полезно действие. Не са много футболистите, които могат да подадат ключов пас или да отбележат гол, влизайки като резерва за 10-15 минути. Райън обаче го прави редовно.
Еденици са и тези, които могат да действат еднакво добре и като крило, и като плеймейъкър, Гигс е и от тях. И почти на никой не се отдава да бъде сред най-добрите играчи на топ първенство на 35 години - на никой освен на Гигс.
Последното всъщност е немислимо, ако Райън не притежаваше и страхотен авторитет - на полето и извън него.
За привържениците на Юнайтед е добре, че Гигс е свързан с всяко едно поколение от последните години в историята на клуба. Той бе там когато Ерик Кантона сменяше Марк Хюз, бе опора на „детската градина" от средата на 90-те, преживя смутното време на нефтените милиони, в клуба е и сега когато се преминава през поредната промяна, а ветераните му изживяват своята трета младост.
В този момент Гигс не е единственият символ на клуба, но се отличава дори на фона на своите колеги Гари Невил и Поул Скоулс.
