20-13-10... Не, това не се членове на някаква числова редица. Точно преди една година на сметката на Гонсало Игуаин имаше 13 гола в шампионата. В рекордния му сезон в Наполи в края на януари 2016-а попаденията му бяха 20. А сега - само 10.
Случайност или тенденция? Едно е сигурно - това е най-лошата му статистика за целия му престой на Ботуша, откакто дойде от Реал Мадрид преди почти 5 години.
Изобщо не е изненадващо, че тези числа пораждат дискусии за спад във формата на аржентинската звезда. И не за първи път, след като още в края на септември най-големите издания на Апенините нищеха мини кризата на нападателя.
Пишеше се, че скоро ще навърши 30, теглото му все още е наднормено и че не успява да се приспособи добре към новите изисквания на Масимилиано Алегри. Някои журналисти дори съветваха генералния директор на Юве Бепе Марота да се отърве от играча възможно най-бързо.
Но тогава аржентинският нападател заглуши критиците с попадения срещу Милан, Сампдория и Наполи.
След триумфа на "бианконерите" на "Сан Паоло" обаче последваха почти два "сухи" месеца за Ел Пипита. Ако трябва да сме точни - Игуаин нямаше гол в продължение на над 600 игрови минути.
Очакваше се, че негативната му серия ще бъде прекъсната срещу Дженоа, тъй като на трибуните на "Алианц" бе националният селекционер на Аржентина Хорхе Сампаоли. Но нападателят така и не успя да преодолее вратаря Матия Перин и в родината му се заговори, че участието му на световното в Русия е под въпрос.
Ако "гаучосите" бяха ръководени от друг специалист, Гонсало вече можеше да планира лятната си почивка, но със селекционер като Сампаоли шансовете на Ел Пипита не трябва да се зачеркват.
Твърде възможно е аржентинският специалист да оценява играта на Игуаин по същия начин, по който и Алегри. Последният не само че е доволен от него, а и единственото нещо, за което треньорът на Юве го упрекна напоследък, е стремежът му по-бързо да прекъсне негативната си серия и да започне да бележи.
"Много е чувствителен и като не вкарва, се разстройва. Не трябва да е така, защото притежава всичко, за да се справи с това", каза наставникът.
И вероятно Алегри разбира по-добре от всеки, че попаденията на Игуаин вече не са толкова крайно необходими.
Юве побеждава и без тях, а основният приоритет за тима е да бъдат завършени мащабните процеси, започнали този сезон. А именно - внимателното преминаване към схема 4-3-3. Върху това е съсредоточен треньорът на Ювентус.
Двойката Пянич-Кедира се нуждаеше от допълнителна подкрепа, която бе осигурена за сметка на атаката. И когато в една от линиите се намалява броят на изпълнителите, балансът като правило се постига благодарение на възстановяването на загубената симетрия.
В резултат на това на Игуаин вече му се налага да върши повече "черна работа" вместо Манджукич и да помага повече в дефанзивен план. Потвърждава го и от статистиката. Отнетите от него топки са се увеличили с 18%. Средният брой удари към противниковата врата обаче е намалял от 5.2 на 3.1. И е започнал да стреля по-често от позиции извън наказателното поле.
Промени се и зоната, в която оперира. Игуаин бе дръпнат по-назад, за да освободи пространство за действие за другите.
Така настоящото 4-3-3 на Юве силно наподобява това от времето на Марчело Липи.
Но ще припомним, че нито един от участниците в легендарното трио Дел Пиеро-Раванели-Виали не постигаше някакви рекорди като брой голове, въпреки че атаката на торинци бе смятана за една от най-атомните в Европа.
През сезон 1995/96 най-точният снайперист на Юве бе Раванели, който вкара само 12 гола в първенството, но именно той се разписа на финала в Шампионската лига срещу Аякс, който след 1:1 в редовното време и продълженията бе спечелен след изпълнение на дузпи.
Влошаването на персоналните статистики на Игуаин не се дължи само на промяната на ролята на централния нападател в Ювентус, а и на цялостната промяна във философията на отбора.
Миналата година системата се подчиняваше на това да се доставят топки на Ел Пипита, който бележеше като машина. За сметка на това Манджукич бе жертван, тъй като Алегри прецени, че е необходимо да се възползва от ситуацията.
Ще се върнем и към начина, по който Маурицио Сари запълни дупката в Наполи след напускането на Игуаин и го нарекоха гений. Щом специалистите смятат Дрис Мертенс за най-добрия централен нападател в Калчото в момента, вероятно е справедливо да смятаме Игуаин за най-качествената "фалшива деветка" в Италия.
Критиците на аржентинеца да не забравят, че още в края на ноември Масимилиано Алегри обяви, че иска от нападателя да се върне поне 20 метра по-назад от обичайната си позиция.
Фактически той вече не изпълнява ролята на централен нападател, а нещо съвсем различно.
В историята на Ювентус вече е имало подобен футболист - легендата Роберто Бетега. Първоначално смятан за класически централен нападател, в един момент от кариерата си заблестява най-ярко като атакуващ полузащитник.
Разбира се, трансформацията на Ел Пипита от нападател-консуматор в отборен играч няма как да премине безболезнено. Вероятно ще се появят такива, които да искат от Алегри да закотви Гонсало на пейката, но това би било грешка.
Ето какво написа неотдавна La Repubblica: "Какво повече искате? Аржентинецът бяга, бори се, печели и отваря пространство на партньорите си, които да бележат. Той никога не е вкарвал толкова малко, но никога не е бил толкова добър."
За тактиката на Алегри и новите функции на Ел Пипита трябва да се съди през пролетта.
Именно тогава за Ювентус предстоят решителни битки в преследването на седма поредна титла и успех в Шампионската лига.
Ако замисълът на треньора успее, нищо чудно "старата госпожа" да се окъпе в още слава в края на сезона.
